Винаги ще помня деня, в който се омъжих. Въпреки че беше уговорен от родителите ми брак, аз харесвах бъдещия си съпруг. Докато давахме обети, тайно погледнах съпруга си и почувствах как сърцето ми се преобръща.

Преди няколко месеца загубих не само съпругата и дъщеря си, а и всичко, за което съм се борил през последното десетилетие. Обвиниха ме несправедливо и докато чаках присъдата си в затвора, жена ми преспа с този, който ме натопи.

Казвам се Алена и съм на 27 години. Имам висше образование, притежавам преуспяващ бизнес, кола и собствен апартамент. Считам себе си за успешна личност и всичко, което имам, съм придобила със собствен труд.

Веднага след като с Добри се оженихме, той реши да отвори бизнес. С времето преуспя и не след дълго си купихме апартамент и кола. Бъдещето ни изглеждаше светло, затова родих две деца и очаквах трето, когато всичко се разпадна.

Когато търсеше утеха в моите обятия, в страха си се хвърляше в ръцете ми и зариваше лице в косата ми. Говореше колко силно ме обичаш, как се боиш да не ме загубиш. С треперещ глас ме питаше: „Мамо, нали никога няма да ме изоставиш?“