Първа част четете тук:

Ден и нощ мисля само това: отново да можех да срещна Бела и да я помоля да ми даде втори шанс. Знам, че престъпих всичките норми и наруших обета си към нея, но сякаш някой ме хвърли в тази идиотска авантюра. Ето я и моята история.

Докато работех в чужбина, не предполагах, че като се върна, ще изпитам болка. В страната, в която емигрирах, хората бяха мили и възпитани. Тежах на мястото си, бяха ме оценили като специалист и хич не ми се искаше да напускам, но договорът ми приключи, местните стачкуваха и бяха с предимство пред чужденците като мен. Пък и дойде телефонно обаждане от сестра ми, че майка има здравословен проблем, и набързо стегнах куфарите. За щастие малко след това нещата се оправиха – операцията мина успешно и всички бяхме щастливи. Обаче като изневиделица бурята ме връхлетя.

Малко вероятно е някой мъж да мечтае да остане самотен баща на 26-годишна възраст. И със сигурност не всеки представител на силния пол ще може да се откаже от собствените си амбиции, за да даде всичко необходимо на бебето си.

От известно време съпругата ми Женя подозираше, че нещо с гърдата й не е наред, но изследванията, които направи, не потвърдиха опасенията й. Изминаха две години без да знаем за коварното заболяване.

Колкото и да искам, просто не мога да се отърва от проблемите в отношенията си с мъжете. За съжаление любовните ми връзки не траят дълго и партньорите ми се държат с мен точно като майка ми и баща ми.