Аз съм от онези глупави жени, които не знаят как да подбират партньорите си. Които не забелязват детайлите и не знаят всъщност кои са тези подробности, на които трябва да обръщат внимание, а си мислят, че щом те самите са искрени, непринудени, добронамерени, всеотдайни и обичащи, вероятно и партньорът им чувства същото.

Преди две години лекарите ми поставиха диагноза рак. Оттогава живея в ада. Преживях тежка химиотерапия, оперираха ме и трудно се възстановявам. Докато не се разболях, дори не предполагах колко коварно може да бъде това заболяване.

Спомням си, че бях на седем години, когато на алеята пред гаража баща ми нападна мама с грозни обиди и ругатни. После вдигна ръка и силно я зашлеви през лицето.

Когато се замисля над живота си и колко бързо се хванах в мрежите на този насилник, изтръпвам от ужас. Може би защото бях толкова млада, наивно му подарих сърцето си. А имах ли наистина шанс?

Още в началото на връзката ни забелязах, че Петър пие много, но тогава си казах, че това не е особен проблем. Едва когато забременях, осъзнах, че той обича бутилката повече от мен.