Съсипва ме със студенината си

Не знам с кого да поговоря за проблемите си. Майка ми казва, че съм прекалено претенциозна, а приятелките ми твърдят, че не оценявам това, което имам. На мен обаче ми е толкова трудно, че искам да унищожа всичко и да се скрия някъде. Още, когато с Веско излизахме като двойка, той беше сдържан и суховат. Никога не съм чула една добра дума от него, дори "обичам те", ми каза само веднъж. Не ми е подарявал цветя или подаръци. Аз обаче бях влюбена толкова много, че нищо не беше нужно - само да бъде с мен. След сватбата ми се струваше, че всичко ще бъде наред, но с времето студеното му отношение ме накара да страдам.

Когато забременях, Веско изглеждаше щастлив, въпреки че не показа чувствата си по никакъв начин - всеки има деца, сега и той ще има. Редовно идваше в болницата и ми носеше плодове. С тъга наблюдавах другите двойки, които си шепнеха тихо, заедно слушаха как бебето рита в корема на майката, а мен ме питаха само дали всичко е наред и имам ли нужда от нещо. На изписването Веско ми подари цветя, взе детето и си тръгнахме. Не ме целуна, не се усмихна. Вкъщи отпразнувахме раждането, роднините вдигнаха тост за младия татко, а аз сякаш не участвах в тържеството. Стана ми толкова мъчно и обидно, но си замълчах.

На първо време мъжът ми ставаше нощем да ми помага за бебето, а после троснато заяви, че не може да работи, ако не е спал достатъчно. Оттогава се грижа сама за цялата къща и детето. Веско излиза сутрин рано и се прибира късно вечер, като понякога дори вони на алкохол. На въпросите ми отговаря, че никой не ти дава даром пари и след работа иска да се отпусне с приятели. Чувствам се толкова самотна. Той все по-рядко ме докосва и вече почти не правим секс. Когато се опитах да се оплача на майка ми, тя ми се скара, че се заблуждавам.

Според нея съпругът ми е добър човек, не ми изневерява, осигурява ме и нямам право на претенции. Приятелките ми пък твърдят, че най-важно е да се грижи за мен материално. Но аз все си мисля, че не искам богат съпруг, а мил и внимателен. Желая да бъда обичана и любима жена. Опитах се да поговоря с Веско, но след като ме изслуша мълчаливо, той отговори, че само глупости са ми в ума. Щом съм имала дом и семейство, значи от нищо повече нямам нужда. Аз обаче искам детето да израсте в любяща среда. Как мога да повлияя на съпруга си, как да му обясня, че всяко живо същество се нуждае от обич?