Необяснимо:

Съвети как да излекуваме душата си

За да е ефективно и трайно, всяко лечение се нуждае от цялостен подход, полагане на немалко усилия и ясно формулирано намерение към какво точно се стремим. За разлика от болестите на тялото, душата не може да бъде лекувана с медикаменти и инжекции. В повечето случаи когато се чувстваме тъжни, самотни, депресирани, изплашени, гневни, изгубени ние се обръщаме за помощ към психолог или психиатър и това е напълно естествено. Има обаче още нещо много важно по време на терапията ни – да се опитаме сами да разберем какви са сигналите, които получаваме в тези ситуации. И какво точно се опитва да ни каже душата.

Най-общо казано с тези сигнали вътрешният аз ни известява, че нещо в живота ни не е наред. Че сме изтървали баланса по пътя си и е време да го възстановим. Да се замислим, да изключим автопилота и да обърнем внимание на истинските си нужди и желания. Негативните чувства, които изпитваме, може да са както резултат от травма, преживяна в детството, така и проява на натрупване от по-скорошни периоди и събития. Когато говорим за изцеление на душата е важно да знаем, че тя не само има нужда да бъде излекувана, за да намери покой, но и че винаги трябва да се стремим да я разширяваме и развиваме все повече и повече. Това, разбира се, е възможно единствено, ако обърнем поглед към духовното.

Древни и съвременни школи и учения категорично твърдят, че именно негативните емоции и чувства, заседнали в нас, водят не само до психически сривове и проблеми, но и до физически увреждания. Иначе казано, че всяка болест в тялото се отключва именно от някакво дълбоко залегнало в душата ни болезнено усещане. Това звучи някак си логично, имайки предвид факта, че всичко е енергия и енергията никога не се губи, тя просто се трансформира от една форма в друга.

Днес ви предлагаме няколко стъпки, които се надяваме да са ви от полза по пътя на изцелението на вашата душа.

Анализирай това
Когато сме ядосани или изпитваме чувство на вина, лесно можем да идентифицираме какво точно се случва с нас. В много ситуации обаче не можем да си дадем ясна сметка какво точно изпитваме, защо го изпитваме и какво означава появата му. Нито как да се справим с проблема и да продължим напред свободни от оковите му. Понякога ни е трудно да отделим емоциите от трайните чувства и мислите. Затова първата важна стъпка в процеса на лечение на душата е осъзнаването. Да си задаваме въпроси и да се опитваме максимално точно да си отговаряме на тях. Да получим колкото е възможно по-дълбоко знание за онова, което преживяваме. Да отделяме и разбираме чувствата и мислите си, защото те са свързани, но са различни неща. Не бързайте. Дайте си време за тази практика. Толкова, колкото ви е необходимо.

Вярвайте в процеса

Ако се случи така, че с практиката започнете да се чувствате по-добре, но след време негативната емоция, с която се борите, ви застигне отново, не се обезсърчавайте. Това е нормално. Всичко е процес и в него има възходи и спадове преди да се стигне до сигурната крайна точка. Усещайте всяка емоция, без да се съпротивлявате, защото така само ще блокирате процеса.

Не си поставяйте срокове
Когато решите да се впуснете в предизвикателството да излекувате истинското си аз – душата, никога, ама наистина никога не си поставяйте срокове за това. Причината е, че това само ще подкопае вярата ви в собствените усилия, ако времето се окаже по-дълго от това, което сте си мислели, че би трябвало да отнеме. Отпуснете контрола, не се съобразявайте с поставени от самите вас измислени срокове, оставете нещата просто да се случват с естественото си темпо и възможности. Вярвайте в процеса и оставете душата сама да го ръководи.

Заглушете мислите
Опитайте се да се доверите на духа. Той знае как да се самолекува така, както тялото знае как да лекува раните ни дори без нашата намеса. Достатъчно е да се освободите от преценката на ума, а това си е доста сложна задача. Вярвайте, че той знае по-добре какво точно е нужно, затова се опитайте да се освободите от своята земна логика и преценка. Макар и не напълно, защото умът в крайна сметка е важен инструмент, който ще ви помогне да разберете по-добре нещата.

Медитирайте

Процесът на медитация лекува както емоциите, така и ума. Ако сте в тежка ситуация, по време на медитация е възможно да се разплачете или да започнете да се потите обилно. Не се притеснявайте, това е съвсем в реда на нещата. Не пропускайте да благодарите за изцелението, както и за всички тези емоции, които се появяват, докато практикувате. Всяка от тях показва, че душевното лечение се извършва дори на още по-дълбоки нива.

Направете духовността приоритет
В съвременния свят понякога съвсем забравяме за потребностите и желанията на духа. Потопяваме се в материалното, вечно бързаме за някъде, докато нещо не ни каже СТОП! Това нещо е именно душата, която често оставяме на заден план. Ако сте в такава ситуация, значи е време да преподредите приоритетите си и най-сетне да помислите и за нея. Да откриете своя път и да задълбочите познанието си за и към Божественото.

Водете си дневник
Воденето на дневник не само не е отживелица, а е направо задължително, в процеса на изцеление на душата. Това е препоръчителна практика не само за хората, които вече имат някакъв силно изразен проблем, но и за всички останали, които не биха искали да изгубят своя баланс.

Контакт с природата
За разлика от предците ни, на градските хора днес им е все по-трудно да намират време и възможности да общуват с природата пълноценно. Но именно тя е едно от силните лекарства, които могат да ни помогнат да излекуваме наранената си душа. Всеки контакт с природата под каквато и да било форма е изключително важен. Затова, ако не можете ежедневно да сте в планината (че кой може) опитайте се да си намерите други начини за докосване, помирисване, вслушване в природата. В краен случай, ама наистина краен, дори през интернет.

Служете на другите

Колкото повече време, внимание и любов отделяме на другите хора, толкова по-щастлива и здрава се чувства душата ни. Един от уроците ни тук на Земята е да се преборим с егото и егоизма и да помислим за другите хора. И тук не става дума само за нашите близки приятели и роднини. Говорим за хората изобщо – да сме готови да дадем, да помогнем, да дарим с усмивка и доброта всеки човек, независимо от неговото положение, външен вид, прослойка. Или да се посветим на кауза в помощ на по-слабите сред нас. Служенето на другите е най-добрият антибиотик за боледуващата душа.

Източник и снимки: spisanie8.bg