Щастлив е този, който се е научил да се възхищава, а не да завижда

Когато се възхищаваме на някого или нещо, ние оценяваме това, което виждаме, и се вдъхновяваме от него. Изпълваме се с положителни емоции и се чувстваме радостни.

Възхищението ни носи емоционална щедрост и повишава настроението ни.
Когато завиждаме на някого или нещо, цялото ни същество се изпълва с гняв и омраза.

Душата ни се разяжда, защото се чувстваме недостатъчни. Изведнъж всичко, което имаме, губи своята стойност и вече не ни носи удовлетворение.

Възможно е да бъдем мотивирани и от възхищение, и от завист. Възможно е и да постигнем нещо, провокирани от едно от тези чувства. Разликата е, че когато завиждаме, каквото и да постигнем, то няма да ни донесе удоволствие. Ние винаги ще смятаме, че не сме достатъчно добри, успешни, можещи.

И това е така, защото завистта е провокирана от ниската ни самооценка, а не от финансовата ни нестабилност. На пръв поглед може да виждаме нещата така и да се убеждаваме, че се дразним заради финансовите си проблеми. Но същността на проблема не е финансов. Той се корени в липсата на самочувствие и увереност.

Ето защо е важно да се научим да се възхищаваме, а не да завиждаме. В първия случай се радваме, а във втория – се сравняваме. И от сравнението произтича завистта.

Ако спрем да се сравняваме, завистта ще изчезне. И тогава отново ще бъдем щастливи с това, което имаме. В противен случай се обричаме да страдаме непрекъснато. Винаги ще има за какво да завиждаме, защото винаги ще има по-богати, по-красиви, по-успешни от нас.

Тази житейска мъдрост е в основата на пълноценното съществуване. Завистта може да провокира и други разяждащи чувства като ревност. И двете чувства всъщност много си приличат. И двете произтичат от сравнението. Затова изхвърлете тази отрова от душата си и не й позволявайте повече да трови щастието ви.

Източник и снимка: lifezone.bg