След 30 години изтрих най-добрата си приятелка от списъка с приятели

Премахнах Лина от списъка с приятели във Facebook. Боли ме, но приятелството ни свърши - след повече от 30 години. Лина ми е приятелка от дете. Израснахме в един и същи град и заедно ходехме на училище. И когато след време създадохме семейство, беше естествено да се събираме през уикендите със съпрузите и децата си. Повече от три десетилетия сме като сестри. Затова ми е толкова тъжно, че свърши така. Преди няколко месеца си поех дълбоко въздух, преди да отстраня Лина като приятел във Фейсбук. Това бяха само няколко прости кликвания на мишката, но за мен бе страхотен символичен акт. В крайна сметка сложих край на много важна част от живота си.

Преминах през пълна гама емоции през последните години, откакто нашето приятелство започна да върви надолу. Чувствах се наранена, отхвърлена, изпълнена с гняв, огорчение и дълбоко разочарована. През годините Лина и аз споделяхме толкова много: най-ранните детски спомени, разговорите за първите ни любов, фантастичните пътешествия ... А после сватбите и кръщенията на бебетата. Подкрепяхме се и помагахме взаимно в трудни моменти или когато светът около нас беше суров и несправедлив. С подобно незабравимо минало и в най-лошите си кошмари не бих си помислила, че ще загубя Лина като приятел. Спомням си преди години как ми се закле, че винаги ще бъде до мен.

Това не се случи - просто празни думи. Спомням си и много добре, когато забелязах първата промяна. Неотдавна бившата ми приятелка започна нова работа и със семейството й се преместиха в друг град. Цялата енергия на Лина беше насочена към кариерата й и с течение на времето тя изглеждаше все по-увлечена в нея. Освен семейството и работата, сякаш вече нямаше място за нищо друго в живота. Когато си говорехме, ми направи неприятното впечатление, че ме слуша само с половин ухо. Тя беше толкова заета, че непрекъснато отлагаше срещите ни. Въпреки че много добре разбирах важността на работата й, наранена осъзнах, че аз не съм й приоритет. На практика Лина не отговаряше на имейлите и телефонните ми обаждания. Все още се надявах, че това е просто фаза, през която ще преминем.

В края на всеки разговор приятелката ми казваше, че вероятно скоро ще намери време да се видим, но за мое разочарование така и не спази обещанието си. Когато научих, че всъщност няколко пъти се е прибирала в родния ни град и е посещавала семейство си, бях абсолютно зашеметена. Защо скри посещенията си от мен? Защо не беше отделила време да ме види? Какво направих толкова, че се отказа от мен? Наистина нямах представа и може би трябваше да я попитам директно, вместо да се дърпам, но бях толкова ядосана, наранена, тъжна и разочарована, че за известно време просто избрах да се скрия в черупката си. Дълбоко в себе си се надявах, че моето мълчание ще накара Лина да осъзнае, че й липсвам толкова, колкото тя на мен.

Това състояние продължи месеци наред и нито веднъж тя не показа с нищо, че приятелството ни все още има цена. Тогава дойде денят, в който реших, че трябва да сложа край на изтезанието. Независимо дали го е искала или не, Лина се отказа от нашето приятелство и аз трябваше да приема избора й. Сега Лина е вън от списъка ми с приятели, както във Facebook, така и в реалния живот. И въпреки че съжалявам, че загубих близък приятел, дълбоко в себе си съм спокойна, че сложих край на мъчението.