След време разбрах, че никой няма да ме обича като съпруга ми

Искам да споделя с читателите своята история, макар да знам, че мнозина ще ме укорят. Мечтаех да имам дете от мъжа, в когото бях лудо влюбена. Преди да се омъжа, бях весело момиче, винаги готово за флирт и романтика. С бившия ми приятел Огнян имахме чудесна връзка, но той замина за чужбина и се разделихме. Страдах много и за утеха, започнах да излизам с различни мъже. Така се запознах с Пламен и няколко месеца по-късно се оженихме. С времето любовта му ме задуши до такава степен, че един ден го напуснах и се установих в съседния град.

Пламен обаче и там ме откри и разплакан ме помоли да се върна. И аз се върнах. Върнах се, защото се срамувах и защото осъзнах, че никой няма да ме обича като съпруга ми. Изминаха пет години и Огнян се прибра от чужбина. Старата любов отново пламна и една вечер двамата подновихме връзката си. Срещахме се скришом, надявайки се, че ще запазим връзката си в тайна. Няколко месеца по-късно забременях и родих момиче. Никога на никой не казах кой е биологичният й баща.

Вярвах, че истината ще остане завинаги скрита, но колкото повече дъщеря ми Антония растеше, толкова повече взимаше чертите на Огнян. Съвсем скоро близките на съпруга ми започнаха да ме игнорират, отнасяйки се към мен така, сякаш не съществувам. Поведението им ме нараняваше, но реших максимално да посветя времето си на момиченцето си.

След време разбрах причината за негативното им отношение. Никога няма да забравя онзи ден! Пламен седеше пред къщата и с тъжен поглед се взираше в нищото. Попитах го какво се е случило и тогава той ми призна, че не може да има деца. Въпреки явната ми изневяра, съпругът ми ми прости. Днес сме едно щастливо семейство, защото съумяхме да оставим миналото зад гърба си, поучихме се от грешките си и смело продължихме напред.