В живота има моменти, когато сълзите замъгляват очите, но хиляди пъти по-тежко е, когато плаче душата, а очите са сухи

Плачът е не само човешки отговор на скръбта и безсилието, но и здравословен, естествен начин за намаляване на стреса. Сълзите елиминират отрицателния физически ефект на гневните ни емоции върху организма, така че да го предпазят от редица заболявания, свързани със стреса.

Сълзите се стичат от очите ни, когато сме емоционално разтърсени – тъжни или пък много радостни. Те помагат не само да преодолеем физическата и емоционална болка, но и помагат на очите да работят правилно. Ето защо е хубаво да плачем, когато имаме нужда от това.

Много по-тежко е, когато душата ни плаче, но не можем да изплачем сълзите с очите си. Душевната мъка е тази, която истински ни разтърсва. Нейният тих плач е много по-болезнен, защото не може да бъде изразен, да бъде изкаран навън, да бъде преодолян.

Душата ни е толкова разтърсена, че сълзите просто не идват. Разочарованието ни е сковало до такава степен, че дори не можем да изразим емоциите си. В желанието си да се преборим с тягостните чувства, ние ги изтласкваме надълбоко и те остават блокирани, но всъщност не изчезват.

Когато се опитвате да потиснете мъчителната скръб в душата си, всъщност я превръщате в огромна буца, която стяга гърлото ви, сковава вътрешностите ви и ви покрива с одеяло от болка. Тези блокирани чувства са разрушителни за психичното и физическото ни здраве.

Без значение каква е причината за състоянието ви, не трябва да страдате мълчаливо. Това наранява повече. След тежкия, силен плач ще се почувствате по-добре. Ще усетите как тежестта я няма и буцата в гърлото се е стопила.

Позволете си да страдате и изживейте мъката си. Всеки има нужда от това. Не можете да спрете емоциите. Като ги потискате, всъщност ги задълбочавате. Позволете им да излязат навън и по този начин да се освободите от тях.

Източник и снимка: lifezone.bg