Въпреки че днес съм сама, не съжалявам, защото успях да се преборя с греховната страст

С Пламен се запознахме преди две години. Още от първата ни среща разбрах, че е женен, но нямах никакви сериозни планове В онзи момент дори не си представях, че някога ще искам да го разделя със семейството му. Беше ми интересно с него - умен мъж, чудесен лекар, прекрасен събеседник. Няколко месеца се срещахме като добри познати. Пиехме кафе, обсъждахме различни теми. Струваше ми се, че е самотен. Той потвърди подозренията ми с фразите: " Не обичам жена си и с нея съм само заради детето..." Съжалявах го. С времето все повече се убеждавах, че никой друг не го разбира както аз. И една вечер се случи неизбежното.

От тази нощ двамата станахме любовници. Влюбих се, не можех да дишам без този мъж. Не можех да живея. Уикендите се превърнаха в мъчение. В събота и неделя той не се обаждаше, прекарваше цялото време със семейството си, но понякога ми изпращаше тайно съобщения по телефона. Страдах и същевременно изгарях от срам. Знаех, че връзката ни е грях, но не можех да направя нищо по въпроса. Кой може да избяга от любовта? Това продължи шест месеца. Половин година щастие, смесено с горчивина и болка. Една сутрин се събудих и разбрах, че е невъзможно да продължавам да живея така. Бях длъжна да направя избор. Той - също. Пламен не искаше да се разведе, по-точно не и сега. Обещаваше ми, че определено ще бъде с мен, но по-късно.

Веднъж не изтърпях и споделих мъката си с мама. Тя замълча, после ме погледна право в очите и попита: " Наистина ли искаш да оставиш едно невинно дете без баща?" След тези думи светът се промени. Нощем в съня си виждах две разплакани очи. Събуждах се, крещейки от безсилие. Виках с глас, изключвах си телефона, криех се от любимия. А после отново се връщах. Това продължи още няколко месеца. С времето намерих сили в себе си и реших завинаги да прекратя този порочен кръг. В деня, в който за последен път бяхме заедно, той хвана ръката ми и каза, че иска дете от мен. Днес разбирам, че думите му бяха последен опит да ме върне обратно.

Цяла нощ ридах. Проклинах съдбата, ненавиждах жена му. На сутрина се успокоих. Направих първата стъпка и нямаше връщане назад. И въпреки че не виждах бъдеще без него, знаех, че трябва да си тръгна. След раздялата ни изпитвах усещането, че полудявам. Оцелях, благодарение нежните грижи на родителите ми. Изминаха месеци. Понякога с бившия ми любовник се срещаме на чаша кафе. Той ми разказва за семейството си, за дъщеря си. В очите му грее любов. Наскоро ми призна, че изневярата го е научила да цени повече съпругата си - в края на краищата, тя е знаела за връзката ни, но си е замълчала, за да съхранят брака си. Аз съм сама. Страхувам се да допусна отново мъж в живота си. Въпреки това съм щастлива, защото успях да се преборя с греховната страст.