Помня деня, в който я видях за първи път. Моето гадже ме заведе на гости при своя приятелка. В един момент в стаята влезе сестра й - невероятно момиче. Казваше се Силвия и въпреки че беше само на 15, излъчваше сексапил и красота, които те карат да се чувстваш зашеметен. При всяка следваща среща се удивлявах на умението й да флиртува с очи. Усмихваше се уж невинно, но погледът й беше предизвикателен, дори вулгарен. Истинска Лолита!
Изминаха почти шест години.

За някои хора да се влюбиш, когато си преминал 50-те, е смешно и издава неадекватността на тази възраст. За други е направо срамно и недопустимо. Но има и такива, които не пресмятат годините, не са изгубили желанието си за свобода, за щастлив и пълноценен живот. Искам да споделя с читателите на вестника как отново се чувствам жива сега, когато съм вече баба. Така може да окуража и други жени като мен, които дълго са заглушавали поривите на сърцето си. Мога да кажа на висок глас, че животът поднася и хубави изненади, може да бъде щедър и да изглежда истинско забавление във всяка една възраст. Достатъчно е човек да не приспива сетивата си, да вижда, да вярва и да не се предава.

Понякога нямаме друг избор, освен да нараним хората, които обичаме. Налага се да бягаме далече от тях, да затваряме очи пред болката им, въпреки че в душата си копнеем да бъдем техен пристан и заслон срещу бурите, които се опитват да разрушат живота им. Постъпваме така не защото искаме да ги съсипем, а да запазим онази част от сърцето си, която е оцеляла с тях и за тях. Ще нарека себе си Тони, а Тина – жената, която разби живота ми и ме захвърли години наред в ада, наречен затвор.

Никога не съм си обяснявал нещата с магии, проклятия и уроки - вярващ човек съм. Но това, което се случва в живота ми от много години, няма никакво нормално обяснение. Понякога, когато наблюдавам приятелите си и техните семейства, си мисля, че наистина съм пълен неудачник. Радвам се, като виждам колко държат на съпругите си и те - на тях, колко са задружни и как разчитат един на друг, колко силни са пред проблемите, защото са по двама. А аз отново съм сам.

Понякога съдбата ни среща с хора, които остават завинаги в сърцето ни. Те завладяват душите ни и макар че минават години преди да ги срещнем отново, рано или късно, заемат мястото в живота ни, което пазим специално за тях.
Моят любим се казва Лъчо и беше един от най-добрите приятели на семейството ни. Мургав, с черна къдрава коса и малка трапчинка на бузата. С него са свързани най-красивите ми детски спомени. Той бе с 12 години по-голям и беше мой кумир. Разсмиваше всички с интересните си истории, даваше ми тайно пари за сладолед, а когато мама ми се караше, ми намигаше съучастнически.