Казвали ли са ви някога, че любовта, която изпитвате, е неправилна, недопустима, неперспективна? Правили ли са опити най-близките ви роднини и приятели да ви разделят с любимите хора само защото за тях бракът е удобство и успешна сделка?
Казвам се Васил и за да запазя любовта си към жена, която не се вписва в представите за най-най, се наложи да се изправя срещу собствените си родители и остарелите им разбирания.

Израснах в семейство на лекари и мечтата им беше аз и сестра ми Доника да наследим тяхната професия. За разлика от Дони, която пое по техния път, аз нямах амбиции да продължа образованието си след гимназията. Медицината не е за всеки. Изискват се кураж, нерви и силна мотивация - нещо, което на мен ми липсваше. Родителите ми обаче продължиха да настояват, въпреки че като видех кръв, ми прилошаваше. Животът ми стана непоносим. Ежедневните скандали ме накараха да се затворя в себе си и да избягам от тях.

Моята история сигурно не е изключение. И аз, подобно на повечето изоставени бебета, съм била осиновена. Семейството, което ме отгледа, ме обичаше всеотдайно. Като дете нищо не ми липсваше, имах приятелки, нови дрехи, празнувах тържествено рождените си дни. Един ден чух две съседки да си шушукат зад гърба ми. Нарекоха ме „хранениче“ и когато попитах мама какво означава тази дума, тя ми каза, че съм осиновена. Расла съм в корема на друга майка, която обаче не е можела да се грижи за мен. Тогава бях на 10 години. След като научих, животът ми не се промени кой знае колко, но в душата ми зейна празнина. Започнах да си мисля за биологичната си майка и да мечтая един ден да се срещнем.

Лесно се влюбвам, но не ми върви с мъжете. Все попадам или на женени, или на разведени с деца и бирени коремчета. Сервитьорка съм в едно заведение, не можах да следвам и затова се задоволявам с трохите, които животът ми предлага. Имах високо самочувствие и смятах, че красотата е достатъчна, за да ударя джакпота. Убедих се обаче, че трябва и акъл.
В заведението, в което работя, всяка вечер беше пълно с мъже. Някои от тях бяха досадни, но имаше и такива, които срещу секс си развързваха кесиите. Аз като глупачка хлътнах по Симо – редовен клиент, който винаги водеше със себе си и сина си. Те си бяха разменили ролите. Малкият Йоан играеше ролята на баща. Обличаше му якето, завързваше му обувките, подканяше го да се прибират. Симо ми грабна сърцето, въпреки че не беше хубавец. Ако една вечер не го видех, се поболявах от мъка. Бях готова на всичко, за да го имам, смятах, че и той има чувства към мен.
Една нощ ми звънна в 11 ч.

Пише ви един мъж на 42. Искам да ви разкажа една история – моята. Реших да го направя, защото много млади хора си мислят, че любовта е да вървиш по един прекрасен, равен път, а отгоре ти да се сипят листенца от рози и да грее слънце, без и най-малко облаче.
Срещнах Лина преди 15 години. Връзката ни започна толкова лудо, че не е за разправяне. Живеехме на 200 км разстояние и всеки уикенд някой от нас пътуваше, за да прекараме два дни заедно. В останалото време си говорехме по телефона по цели нощи. Случваше се обаче да седна в колата след работа, да пропътувам до нея, да се любим няколко часа и после да се върна обратно. И така – пет месеца. На шестия Лина напусна работа и се премести в моя град. Заживяхме заедно и тогава се оказа, че сме два остри камъка, родени един за друг. Сутрин се събуждахме с целувки и секс, после се карахме поне два-три пъти през деня, вечеряхме на свещи, танцувахме и се любехме. И така – до следващия ден. Благодарях на съдбата, че ми е изпратила Лина, наистина, но понякога ме вбесяваше и изпусках нервите си.
Първите месеци след като се роди дъщеря ни, малко кротнахме.