На 52 години съм, по думите на близки и приятели съм все още запазена и привлекателна, работя в банка и печеля достатъчно, за да се издържам сама. Писмото май тръгна като обява за запознанство, а всъщност съм омъжена, при това за красив и очарователен 58-годишен адвокат. За децата и внуците няма да говоря, светът за клюките е твърде малък и се страхувам да не ме разпознаят, тъй като със сигурност ще разголя душата си, споделяйки доста лични неща от семейния си живот. А той отдавна е тотално объркан. И ако досега не съм се развела, то е заради вътрешната ми убеденост, че старините ми ще са спокойни и с мъжа ми ще се радваме на хармония и тихо щастие. Защото причината за постоянното напрежение между нас са ... неговите перманентни изневери. А аз пък сигурно по рождение имам невероятна интуиция – нещо като екстрасенс, и надушвам всяко негово увлечение още с влизането му у дома, от разстояние, дори и когато ми се обажда по телефона. Не мога да ви обясня как точно се получава, но винаги знам кога е с мадама в някакъв хотел или квартира, а не на служебен обяд или вечеря, както ми казва. По начина му на бръснене, обличане, по поведението му докато закусваме и си пием кафето, аз сякаш получавам информация, че му предстои любовна среща.

Стоя пред белия лист, пуша четвърта цигара, гледам снимката му от екрана на компютъра срещу мен и... най-накрая се реших – ще напиша това писмо, пък каквото ще да става. Близките ми вероятно ще разберат коя съм, сигурно и жена му ще ме познае между редовете, но вече не ми пука. Любовта в живота е една и нямам никаква вина, че я изпитвам към женен мъж - Валери, моята единствена утеха и надежда.
Запознахме се преди 4 години на Витоша. Беше краят на февруари и още не знаех, че ще стигнем дотук - че днес ще крещя от болка, защото Валери не успя да дойде при мен. Жена му разбрала за нас - анонимен „доброжелател“ й съобщил по телефона и Валери ме помоли да запазим известна дистанция за седмица-две, докато бурята отмине. А как да оцелея аз в тази буря сама?

Нашата красива история с Г. пламна преди малко повече от 5 месеца и може да звучи като клише, но започна от фейсбук - от една снимка и... любов от пръв поглед...

Останах безкрайно изненадана, когато разбрах от Светльо, че отново се виждат с Ива. Не мога да кажа, че се зарадвах, защото познавам и съпруга й - Теодор е пич, както биха го определили много жени. Знам, че и Ива мисли така за него. Недоумявам защо е подновила срещите си със Светльо - нейната голяма любов, която... остана в миналото. Или поне доскоро така беше. Моят въпрос към нея е кратък - защо? Отговорът на Ива - значително по-дълъг.
***

Преди година всичко се обърка. Не че преди с жена ми Ирена не се карахме и по разни поводи не си мълчахме с дни, но след една моя простотия тя направо откачи. Не разбирам защо на всеки фирмен купон ще се намери някое зло същество, което ще тръгне да звъни на отсъстващите от тържеството съпруги, за да ги информира точно какво са правили мъжете им. Не съм най-верният мъж на света, но колкото пъти съм кръшвал на жена си, винаги е без чувство - просто малко палав секс и толкоз. Ирена никога нищо не е разбирала, защото не е било от значение за семейството ни.