Забраних на жена си да доближава сина ми - втора част

Сватбата беше скромна. Въпреки че работех, голяма част от заплатата ми отиваше за лекарства на майка ми. След като се оженихме, с Ана заживяхме под един покрив с мама, защото така или иначе нямахме други възможности. В същото време младата ми съпруга, вместо да поеме ролята на домакиня и пазител на семейното огнище, тя предпочете да прави глупост след глупост. Ана, която лесно понасяше бременността, не искаше да се отказва от срещите си с приятели и нощните купони. Няколко месеца преди раждането, осъзнавайки лошото ни финансово състояние, реших да си намеря допълнителна работа и помолих жена си да поеме грижите за болната ми майка. Тя неохотно се съгласи, но всячески демонстрираше колко й е неприятно.

Когато детето се роди, Ана трудно се справяше с ролята на майка и съпруга. Отначало се опита да прехвърли част от отговорностите си на майка ми и щом видя, че няма да има голяма полза от нея, започна да оказва натиск върху мен. Непрекъснато се оплакваше, че бебето й е в тежест, мрънкаше, че нямаме достатъчно пари, жалваше се, че не очаквала такъв живот и не си представяла такова бъдеще. Преписвайки емоционалното й състояние на следродилна депресия, се опитах да й обясни, че ако напусна работата си и се заема с всички домашни проблеми, семейството ни просто ще умре от глад. Всъщност Ана не искаше да работи, дори когато живееше в студентското общежитие и имаше остра нужда от пари. За мен беше пълна загадка, откъде и с какво се прехранваше.

След един бурен скандал, Ана си събра багажа и си тръгна, затръшвайки силно вратата. " Можеш да оставиш Иван в детски дом. Не ме интересува." - каза на сбогуване съпругата ми. Помислих си, че се шегува и със сигурност ще се разходи и отново ще се върне. Но тя не се прибра: нито тази вечер, нито на следващия ден, нито след месец. От познати разбрах, че отдавна поддържала връзка с някакъв рокер и двамата заминали в неизвестна посока. След като шокът ми премина, подадох молба за развод и поисках от съда да лиши бившата ми жена от родителски права. Направих това с чиста съвест, защото, докато аз се борех да отгледам сина си сам, Ана се търкаляше някъде с любовника си. Освен за детето, трябваше да се грижа и за болната си майка. За щастие всичко се нареди добре. Съдът даде попечителството на мен и осъди бившата ми да плаща издръжка, а за майка си наех социален асистент.

Изминаха години. С времето ме повишиха в службата, синът ми ходи на детска градина и като цяло - подсигурих достоен живот за близките си хора. Между другото Ана се раздели с любовника си и няколко пъти ме помоли да я прибера обратно, но аз отказах дори да я пусна да мине прага на дома ми. Тя се развика, че била лишена незаконно от родителските си права и искала да вижда Иван. Мълчаливо я изслушах и категорично й забраних да се приближава до детето, което сама заряза месец след раждането и за което каза да оставя в детски дом. Синът ми няма майка, но има любящ баща, който ще направи всичко, за да може той да израсте здраво и щастливо момче.