Ще имам ли сили да простя коварната измяна на половинката си

Със съпруга ми Тони се оженихме преди четири години. След сватбата забременях, но бременността ми беше сложна и мъчителна. Почти девет месеца прекарах на легло и ако не беше подкрепата на семейството ми, трудно бих се справила психически и физически. Днес дъщеря ми Лора ми е на три години, а аз отново очаквам дете. Лекарите казаха, че ще е момче, което много зарадва половинката ми. Според него истинските мъже правят само момчета. С Тони, съпруга ми, живеем в апартамента, който родителите ми ни подариха като сватбен подарък.

Миналия месец заминах с майка си и дъщеря си на почивка. Тони не пожела да дойде с нас - оправда се, че има служебни ангажименти, които го възпрепятстват да пътува. Преди няколко дни сестра ми звънна по телефона и от гласа й усетих, че е много притеснена. Съвсем накратко ми каза, че е намерила непозната жена у дома. Съпругът ми се оправдал, че негова близка роднина дошла внезапно на гости, но тя отказала да слуша идиотските му оправдания. Малко по-късно си помислила, че може би е избързала и си е създала погрешни изводи, затова се обадила на обща приятелка, с която споделила подозренията си.

Оказало се, че приятелката ми отдавна знае, че Тони си има любовница, но се е страхувала да ми признае, защото съм бременна. Видяла ги в ресторанта, целували се публично, без да им пука за мнението на околните. Приятелката ми не издържала: приближила се до тях и поискала обяснение от мъжа ми за непристойното му поведение. Със спокоен глас той й казал да си мълчи, за да не унищожи брака ни. Оттогава не съм на себе си. Здравословното ми състояние се влоши и мама ме предупреди, че ако продължавам така, има опасност да загубя бебето.

На моменти ме връхлитат ужасни мисли, но не искам да оставя дъщеря си сирак. Тя е моят лъч светлина. Когато разбра, че съм научила истина, мъжът ми поиска прошка. Според него аз също имам вина, защото вечно лежа в болницата, а той си имал своите нужди. Родителите ми ме съветват, че всичко се случва в живота и не трябва да разбивам семейството си заради една изневяра. Мама ми каза, че баща й също не е бил светец, но въпреки това е имала щастливо детство. Сега се питам как да спася семейството си? Ще имам ли сили да простя коварната измяна на половинката си?