Бившата свекърва също е човек - Втора част

Мълчаливо се обърнах и отидох при приятелката си. Преди сватбата живеех в малък двустаен апартамент, наследство от баба и когато се ожених, реших да го дам под наем. Наложи се да помоля наемателите да напуснат, защото трябваше да се подслоня някъде. Седмица по-късно Влади ме потърси с букет цветя, весел, сякаш нищо не се е случило. Усмихнат ми заяви да не ставам глупачка и да се върна при него. После извади шампанско и предложи да отпразнуваме помирение. Никакво извинение, никакво угризение, дори капчица вина или неловкост. Гледах го и не разбирах как можа така да постъпи. Наистина ли изневярата е нещо банално? Общо взето отказах да празнувам и го помолих да напусне дома ми. А на другия ден дойде свекървата. Тя се огледа с недоволство, изтупа от стола невидим прах, седна и каза:" Спри да измъчваш сина ми! Прибирай се и се връщай към задълженията си. Сама си виновна, че мъжът ти спи с други. Трябваше да се стараеш да изглеждаш по-привлекателна и да го задоволяваш в леглото."

Не се стърпях и директно й посочих вратата. На бракоразводното дело върху мен се изсипа много мръсотия и никой не си спомни за предателството на Влади. Оказах се ужасен човек, мръсница, грубиянка и т.н. Свекървата дори допълни, че съм била срам за семейството. След развода се концентрирах върху работата си, ближейки сърдечните си рани. Времето наистина лекува, постепенно забравих за злополучния си брак. Днес съм омъжена, имам малка дъщеря и прекрасен съпруг. Щастлива съм. Не знаех нищо за Влади и майка му до деня, в който не срещнах приятелката си. Дълго мислех за съдбата на бившата ми свекърва. Съжалявах я типично по човешки, защото да се разболееш е трудно само по себе си и ако никой още не се нуждае от теб ...

Като цяло, въпреки че съпругът ми беше против, реших да я посетя. Не я познах веднага: вместо добре поддържаната, с младежки дух Жана, намерих една възрастна сивокоса и набръчкана жена. Разпознавайки ме, тя се опита първо да се скрие с одеялото, но после въздъхна и тихо отрони: "Какво, дойде да злорадстваш ли?" Безмълвно извадих храна от чантата си. Жана продължи: " Вината е твоя. Ако не беше напуснала сина ми, всичко щеше да е наред. Когато си тръгна, той се промени. И ето сега никой не се нуждае от мен..." Оттогава често посещавам бившата си свекърва. Разговаряме, грижа се за нея, а в очите й се чете благодарност. Влади така и не посети майка си. Съпругът ми се смее и ме нарича Майка Тереза, но аз знам, че дълбоко ме уважава за милостта, която проявих към един стар и болен човек.