Мислех, че синът ни се срамува от нас

Бяхме толкова щастливи, когато синът ни Христо започна да се среща с Елена. Но колкото повече време минаваше, толкова повече той отлагаше да ни запознае с нея и в един момент това ме накара да се запитам защо го прави.

Когато Христо си намери приятелка, на този свят нямаше по-щастливи хора от мен и съпруга ми Камен. Синът ни минаваше тридесет години и досега никога не беше имал сериозна връзка. Тъй като работеше в рекламния бранш, където партитата бяха съществена част от живота, а колегите му далеч от добрия примери за подражание, в даден период започнах да мисля, че завинаги ще остане самотен. Ето защо връзката му с Елена много ни зарадва. Няколко месеца по-късно Христо щастливо ни разказа, че се е запознал с родителите й и те страшно му допаднали. Семейството им притежавало успешен бизнес, голяма къща и апартамент в чужбина.

Радвах се, че синът ми харесва родителите на Елена, но въпреки това се почувствах малко странно, че той прекарваше толкова много време с тях, докато ние с Камен още не познавахме момичето. Не исках да ставам досадна и да го притеснявам с въпроси, само от време на време споменавах, че би било забавно, ако я покани на вечеря. Христо обещаваше, но в последния момент отлагаше срещите ни. Неусетно започнах да се чудя дали има някаква конкретна причина, поради която синът ми не ни позволява да се срещнем с Елена. Но каква можеше да бъде? Винаги сме имали близки отношения с момчето си, той ни посещаваше често, хапвахме и заедно гледахме филм. Ако някой ме беше попитал за връзката ни, щях да отговоря, че наистина е страхотна и напълно бях убедена, че и Христо ще каже същото.

В същото време ставаше все по-очевидно, че нещо го възпира да ни запознае с Елена. Отначало си помислих, че може би се срамува нещо от нея, но бързо отхвърлих тази мисъл. Елена беше красива и преуспяла млада жена и подобно на Христо работеше в рекламната индустрия. И тогава реших, че ако не се срамува от приятелката си, значи се срамува от родителите си ... Господи, толкова ме заболя! Двамата с Камен сме обикновени хора, които винаги са се стремяли да създадат любящ и сигурен дом за сина си. Съпругът ми беше складов работник, а аз - учителка, с ниски заплати. Въпреки че живеехме в малък и сравнително евтин апартамент, никога не сме лишавали Христо от нищо.

Дълго сдържах подозренията си, но когато синът ни отказа поредната покана за вечеря, спокойно го попитах защо се срамува от мен и баща си. Лицето на Христо побеля и започна да заеква нещо неразбрано. Той винаги е бил прям, а тогава просто избегна въпроса ни. Не помня какво му отговорих, но си спомням, че нещо се счупи в мен. Мисълта, че ни отхвърля заради момиче, чиито родители имат по-висок статус, беше болезнена. След тази вечер отношенията ни станаха изкуствени и неестествени. Копнеех да се върна към дните, когато можехме да разговаряме естествено. Фактът, че се срамува от нас, ме караше да се чувствам зле в компанията му.

След време обаче погледнах на проблема по различен начин. Може да не е било толкова лесно на Христо да „покаже“ мен и Камен на приятелката си, която имаше заможни родители, голяма вила и апартамент в чужбина. Започнах да разбирам все повече и повече, че не става въпрос за това, че той се срамува от нас, а че всъщност не знае как да се справи с факта, че идва от по-скромно семейство. Месец по-късно разкаян от поведението си, синът ни най-накрая доведе Елена у дома. Оказа се, че притесненията му са били напълно неоправдани. Елена беше точно онова момиче, което всяка майка желае за сина си. Същото се получи и с родителите си. Макар да бяха по-заможни от нас, те ни приеха с отворени обятия. Днес Христо и Елена са женени от няколко години и скоро очакват първото си дете. Не бих могла да имам по-добра снаха - нито бих могла да пожелая по-добри тъстове за сина си.