Не е влюбен, само силно ме желае

Манол е трайно безработен, а причината е мързелът и вечното недоволство, че не е оценен и го прецакват за жълти стотинки. И милиони да получаваше, пак щеше да ги харчи за пиене и карти с приятелите си. За връзки с жени не съм чувала, но за такъв кеф са нужни пари, а той отдавна разчита на моята заплата и втората ми работа като чистачка в дома на шефа ми.

Това е версията пред Манол, иначе друга се занимава с чистенето и прането в жилището му. Аз съм любовницата, ако може така да се каже, защото не е влюбен в мен, само силно ме желае. Веднъж дори ми призна, че сексуалното желание и удоволствието, което получавал с мен, били много по-силни и трайни от сърдечните емоции и излияния. „Ти си като магнит, привличаш ме и ме подлудяваш! Не ми трябват ни стихове, ни цитати от прочетени книги, ни комплименти – колко съм бил хубав, силен и чаровен! Стегнатото ти дупе и момински гърди, ме подмладяват с 20 години, а за такова усещане парите нямат значение!“ - често ми повтаря той, а аз съм доволна, че съм си свършила добре работата.

За първи път ме заведе у тях преди 3 г. Каза, че иска да огледам дома и да преценя мога ли да го поддържам срещу заплащане. От любопитство отидох, но обстановката ме порази. Всичко бе красиво, с вкус и много чисто. Пихме уиски с ядки, шефът се отпусна и свенливо сподели, че ме е излъгал. Адски ме желаел и искал два пъти седмично да се виждаме тук интимно, но само моето съгласие. Последното го повтори, видя, че съм готова да си тръгна и добави: „Ще ти давам по сто лева на посещение...“

Трябваха ми точно 3 секунди, за да кимна , че се съгласявам, но не се дадох лесно. „Шефе, спечелихте ме, само защото не казахте: ще ти плащам за секс!“ С тези си думи направо го шашнах, защото разбра, че държа на почтеността и няма да приема да се отнася с мен като с проститутка. Усмихна се широко, разпери ръце, грабна ме и ме понесе към спалнята... За моя изненада и аз изпитах удоволствие, но и доста се постарах да му взема акъла.

Стоте лева открих вече навън, бъркайки в джоба да извадя ръкавиците си. Оцених деликатността му, пъхнал ги бе, докато бях в банята.

Прибрах се и казах на Манол, че съм чистила в дома на шефа и съм изкарала 40 лв. Знам от братовчедка ми, счетоводителка, която си така допълва семейния бюджет, че това е нормалната такса. Останалите скрих в едно шкафче в кухнята, където той не бърка. И хиляда да бях му дала, и тях щеше да похарчи. Време беше да помисля за себе си, за първи път щях да имам свои спестявания. А и не бях сигурна докога ще продължат посещенията ми при шефа.

Дори не усетих как три години изминаха. С него не ходим по заведения, не ме е представял пред приятели и познати - тоест, не афишираме връзката си. Което и мен ме устройва, тъй като не искам неприятности с мъжа си. Никога не ми е говорил за любов, нито ми е давал обещания за вечна вярност, но по погледа му усещам, че ме желае. И може би ще ходя още дълго в дома му – докато той се чувства мъж. Разведен е от години, дъщеря му е омъжена в Швеция, аз нямам деца, в дома му съм на сигурно място – нали се водя на работа, тъй че няма от какво да се притеснявам. А Манол отдавна ми е последна грижа.

Преди две години шефът имаше проблем с ерекцията, може би от преумора или някакви тревоги, та се наложи да остана повече при него. Толкова е внимателен и добър, заслужаваше да отпусне тялото си и избие от главата си страха, че е станал импотентен. Излъгах Манол, че се е наложило да измия и прозорците, оставих 40-те лв на масата, а той ми се озъби: „Много евтино си се продала този път! Да беше го изчукала, вместо да се потиш да му миеш стъклата, можеше и стотарка да изкараш! Ама като си тъпа, бачкай за тоя що духа!“ Но парите прибра веднага.

В този миг усетих, че всичките ми угризения изчезнаха. И вътрешно се поздравих за находчивостта да си заделям пари за черни дни. Защото мъже като Манол са под път и над път, а такива като шефа рядко се срещат в днешно време.

Г. Д.