Не и че животът ми ще продължи така

Жена с дрезгав глас ми се представи като бившата му любовница, изоставена заради новата - младо момиче, интересуващо се само от парите му. Нарече мъжа ми долен развратник, който си купува удоволствието. Плащал сметки и правел подаръци, докато свали някоя, а когато му омръзне я изхвърля от живота си като парцал. Била длъжна да ми го съобщи, за да знам с какво животно живея. Каза ми и името на новата и къде работи.

Бях объркана и смутена. Случваше се нещо, за което не бях подготвена. Все едно аз бях майката, а Мишо - безотговорният ми син, който се е изгаврил с чувствата на приятелката си. Само че момчето ми бе на 9 г.

Вечерта се прибра късно. Друг път не бих обърнала внимание, но нали главата ми пушеше от приказките на онази, го подхванах от вратата. Беше събота, синът бе при нашите и тишината в дома подсили смеластта ми да се развикам.

Нарекох мъжа си мръсник, казах му, че знам за всичките му изневери и повече няма да го допусна в леглото до мен.

Мишо побесня. Удари ми шамар, от който се олюлях и паднах на килима. Свих се на кълбо се разплаках, той посегна да ме ритне в корема, но се отказа. Изпсува и ме погледна с презрение - не можел да ме понася в леглото и изобщо. Била съм неблагодарна, друг на негово мясти би ме размазал за тия приказки. Изсъска, че напуска дома и наистина си тръгна...

На сина си казах, че с баща му сме се разделили временно. Не ми зададе въпроси, родителите на негови съученици бяха разведени и знаеше за какво става дума, но усетих, че се разстрои.

Временното обаче се проточи цели 7 г. Мишо не подаде молба за развод, но доброволно плащаше издръжка доста по-висока, отколкото би определил съдът. Със сина се виждаха веднъж месечно. Вероятно се разбираха, малкият избягваше да споделя, освен че всичко е било ок: ходили в сладкарница, разговаряли и толкоз. Не разпитвах, за да не ровя в детската му душа. Въпреки това си разбих нервите. Не от клюките, че издържа поредната си любовница. Бях претръпнала, мисълта за близост него ме отвращаваше. Проблемът бе друг. Живеех в непрекъснат стрес, че ще получа призовка за развод или ще ме уведомят да напусна жилището.

Едно мислех, друго стана. Мишо получил инсулт, дясната му половина – кракът и ръката са увредени, и след изписването от болницата, се прибра вкъщи. Дойде с такси, шофьопът го остави пред вратата, подаде ми два сака с негови вещи и си тръгна.

Стояхвме и се гледахме. Не исках да го пусна вътре. Шамарът още пареше бузата ми, а обидните му думи ме изгаряха отвътре. Той наруши тягостното мълчание: „Щеш не щеш, ще ме приемеш. Не сме разведени, значи съм ти законен съпруг и моят дом е тук!“ И влезе, подпирайки се с бастуна, защото замяташе крак.

Нахалството му ме вбеси, но жалкия му вид затвори устата ми за хули. Казах обаче, че щом ще го гледам – храня и пера, ще си плаща. Очаквах да последват обиди, а той се засмя иронично: „Няма проблем, имам достатъчно. Не съм тобкова глупав, да пръсна всичко по жени. Заселил съм и за семейството, и за старини...“

Това е положението. За мен Мишо е като наемател, но за сина ни е баща му. Докато е бил болницата са се чували, знаел е, че ще се прибере, и щом отвори вратата и го видя каза: „Добре дошъл, тате!“

Всичко друго съм предполагала, но не и че животът ми ще продължи така.

Добринка