Не се страхувайте да остареете

От известно време всички около мен ми правят комплименти, твърдейки, че съм се подмладила и изглеждам добре. Вярвам им, защото и сама виждам промяната в себе си. А тя е не само визуална, а и вътрешна. Бях помолена да разкажа как започна всичко с надеждата, че може да има някой, на когото бих помогнала. Всичко започна с небрежна забележка от съпруга ми, който е с пет години по-млад от мен. Между другото, никога преди не съм усещала разликата между нас. От дни бях депресирана, тъй като ми предстоеше да се пенсионирам. Без да се стеснява Стефан заяви, че приятелката ми Ирина изглежда много по-поддържана, въпреки че сме на една възраст. Не искам да ви обяснявам колко се разстроих. Плачейки си помислих, че щом децата пораснаха, атрактивен мъж като него със сигурност ще потърси по-привлекателна жена.

На всичкото отгоре дъщеря ми наля масло в огъня, съветвайки ме да намеря време и да се погрижа за себе си. И никой от семейството ми не осъзнаваше, че години наред пестях и се лишавах, за да има за тях. Уж на шега попитах Стефан какво иска да променя във външността си. Представете си изненадата ми, когато след 25 години съвместен живот най-накрая разбрах, че той харесва блондинки с къси прически, гримирани, умни и активни. Ето как страхът от загуба на семейното щастие, излезе по-силен от желанието да пестя пари. Изминаха четири месеца, през които постоянно бях заета изключително със себе си. Със затаен дъх семейството ми наблюдаваше моите прераждания, подкрепяйки ме с възхитени възгласи и полезни съвети.

Съпругът ми дори се съгласи заедно да се подложим на диета. Шест месеца по-късно, когато се погледнах в огледалото, много трудно се познах. До мен дъщеря ми радостно крещеше, че сега приличам повече на нейна сестра, отколкото на майка. Най-интересно реагира мъжът ми. Първо, започна да се прибира по-рано от работа и второ, интимният ни живот се съживи и се любехме като на младини. И не само това - стана и ревнив. Съпругът ми, който никога не задаваше никакви въпроси, уверен, че съм скучна домакиня, изведнъж започна да ме пита къде отивам, с кого, кога ще се прибера. А аз, сякаш летях с криле!

Направих няколко заключения за себе си и искам да ги споделя с вас. Първо, не се страхувайте от пенсиониране! Животът на 60 не свършва - всичко зависи от теб. Не мислете, че от сега нататък ви очаква само домакинстване. Не се страхувайте да бъдете активни и продължавайте да работете максимално усилено. В света има толкова много интересни неща: приятели, книги, различни събития, хобита и т.н. Важното е да не се превърнете в домашна робиня. Между другото, записах се в женски клуб, ходя на различни срещи, имам нови приятелки и интереси. Второ, разбира се, трябва да започнете да се грижите за себе си възможно най-скоро. Нещо повече, в зряла възраст това е особено важно, защото ще помогне да бъдете по-уверени и ще укрепите семейството си.