Не вярвайте на всичко, което виждате

Когато моя роднина ми каза, че е видяла съпруга ми с непозната бременна жена, не й повярвах. Въпреки това съмнението се загнезди в мен и реших лично да се уверя. Щом Явор излезе, тръгнах след него и малко след това го видях да се среща с жена, чиито корем издайнически подсказваше, че е бременна. Днес се укорявам, че не се изправих очи в очи срещу тях, за да разбера истината от самия него, тъй като с ревността си едва не унищожих брака ни. Сега, години по-късно, с болка си спомням за онзи ден. При гледката на съпруга ми с друга, почти загубих съзнание. Скърцах със зъби от ярост, проклинайки съдбата си.

Изведнъж на непознатата й прилоша и видимо притеснен, Явор я качи в колата си. Последвах ги с моята кола, стараейки се да съм на метри от тях. Мъжът ми спря пред болницата и внимателно помогна на жената да излезе, към която вече тичаха лекари с носилка. Аз останах сама на паркинга. Господи, какво доживях! Мъжът, когото обичах и на когото вярвах, водеше двойствен живот. А как само ме заблуждаваше в коварната си любов. Унесена в собствените си мрачни мисли, не забелязах Явор, който мълчаливо ме наблюдаваше. Той отвори вратата и седна до мен.

После си пое дъх и неуверено каза: " Поля, спомняш ли, че ти разказах за смъртта на приятеля ми от детство, с когото бяхме като братя? Бременната жена е неговата вдовица. Ива е сама, няма близки роднини и не очаква подкрепа от никой. Ще й помагам, доколкото мога. Дължа го на приятеля си." Усетих как сълзите се стичат от очите ми. Без малко да унищожа щастието ни със собствените си ръце. Днес с Ива сме неразделни, а децата ни растат заедно. Ако онзи ден научих нещо важно, то е, че не трябва да вярваме на всичко, което виждаме. Понякога е добре просто да чуем сърцето си.