Невероятна притча за съседския дар

Всяка притча има своята поука. Предимството на тези поучителни разкази е, че са едновременно полезни и приятни за четене. Те често са с малък обем, а сентенцията е достатъчно ясно обособена. Друга особеност е, че всеки от нас трябва да я прочете и сам за себе си да изведе кое е най-важното. Притчите обикновено ни показват някои детайли, които сме пропуснали, но са ключови. Затова и днес ви представяме една притча за съседския дар.

Един мъж се нанесъл в нова къща и с удоволствие започнал да си обработва градинката около нея, пишат от sanovnik.bg. Той бил човек, който оценява и най-малките неща в живота, ето защо дори птичите песни и красотата на цветята можели да го накарат да се усмихва. Гледал го съседът му и се пукал от завист. Не можел да понесе мисълта, че новодомецът е толкова щастлив и се радва на слънцето или пък на дъждовните капки.

Един ден решил да му направи неприятен номер и най-после да развали хубавото му настроение. Станал рано сутринта и подхвърлил в градината му няколко торби с боклук, надявайки се, че когато ги открие, усмихнатият мъж ще се намръщи.

Не след дълго човекът станал от сън и излязъл навън. Той веднага забелязал торбите, но ни най-малко не се разгневил. Просто ги взел и изсипал боклука, а след това ги почистил и напълнил с вкусни ябълки от градината си. С плодовете той тръгнал към къщата на съсед си и щом стигнал, почукал на вратата.

На свой ред съседът очаквал това посещение и побързал да се покаже, като предвиждал, че между двамата ще избухне лют скандал. Това, което станало обаче, крайно го изненадало. Щом отворил вратата, той чул приветливият си съсед да казва:
– Вземи тези плодове, скъпи съседе! Кой, с каквото е богат, това дели с останалите!

Притчата е кратък иносказателен нравоучителен разказ. Съдържа нравствено поучение (премъдрост). По съдържание притчата е близка до баснята. В по-широк смисъл притча е всяка история със сходни характеристики. Притчите се използват в религията. В християнството и будизма съответно Иисус Христос и Буда се обръщат към народа с притчи. Евангелията привеждат притчите на Исус с малки разлики в броя и формата. Успешно са използвани като народна психотерапия във всички култури. Според Ст. Димитрова те имат психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роля.