Проклятието на бившата годеница

Това е историята на моята баба, която с нейно позволение ще споделя с вас - читателите на Лична драма.

"Родена съм в малко село. Там израснах и живях до тридесетата си годишнина. Съседът ми, възпитан младеж на име Филип, много обичаше приятелката ми Таня. Когато Филип отиде в армията, Таня обеща да го изчака, но едва шест месеца по-късно тя се омъжи за богат мъж от града. След като се уволни, съседът се прибра и чак тогава разбра, че любимата му е станала съпруга на друг. С времето той беше възмъжал. Богат, красив, висок - идеалната партия. Много момичета искаха да се оженят за него, но Филип се влюби в мен. Сватбата беше насрочена за септември. Няколко месеца преди да се оженим, Таня се върна в селото. Оказа се, че се е развела и се прибра у дома си с бебе в ръце. По някаква причина тя вярваше, че съм й откраднала годеника и че Филип трябва да стане неин съпруг. Една вечер дойде вкъщи и настоя да разваля сватбата. Разбира се, отказах й. Тогава бившата ми приятелка се ядоса и от устата й се изтръгна страшна клетва: "Детето ти да израсте без баща, а ти цял живот сама да бъдеш." По онова време не знаех, че вече съм бременна. Изминаха две години и пред очите ми съпругът ми започна да се променя. Пропи се, прибираше се късно нощем, не се интересуваше от сина ни, стигна дотам, че си загуби работата. След още една година се разведохме. Въпреки че имах ухажори, така и не допуснах повече мъж до себе си. Филип съвсем се провали, често го намираха да лежи в безсъзнание на улицата и няколко месеца по-късно почина. Страшната клетва на бившата годеница се сбъдна. Тя уби дядо ти."

Останала без дъх баба скри лицето си в ръце, а от гърлото й се изтръгна силен стон. Мълчаливо я прегърнах. За съжаление не мога да върна времето назад, но обещавам, че никога няма да оставя баба сама.