Ревнува този, който не вярва – вярва този, който обича

Когато обичаме един човек, ние нямаме нужда от гаранции и доказателства за неговата вярност. Чувстваме ли и неговата любов, това ни е достатъчно, за да бъдем сигурни и спокойни. Вярваме, защото обичаме и защото сме обичани.

Любовта не ни позволява да мислим какво би станало, ако любимият човек ни напусне. Истинската, всеотдайната и безрезервната любов не допуска такива мисли.

Ако този човек все пак го направи, това означава, че неговата любов не е била истинска. Защо тогава да страдаме и да го искаме обратно? Той така или иначе не ни обича. Защо ни е да бъдем с някого без любов?

Има ли силна ревност, означава, че няма любов. Ревнивецът може и да е решил, че обича, но всъщност той не знае какво е истинска любов. Той познава само чувството за собственост, обсебването и ограниченията. Той иска една вещ само за себе си и се страхува да не му я вземат. Той не иска равнопоставен човек.

Какво се случва, когато обичаме? Искаме другия човек да е щастлив, да е спокоен и уверен. Не искаме да го караме да се чувства зле, като му ровим във вещите, подлагаме го на разпити, държим му сметка за всяко закъснение.

Когато започнем да не уважаваме неговото лично пространство, сме загубили и достойнството си. И това е по-страшно от всяка изневяра. Защото ние не сме надзиратели в затвор, не сме си взели домашен любимец, събрали сме с човек, когото да обичаме и уважаваме. И ако той открие любовта другаде, нека си тръгне.

Най-трудно е на ревнивеца да признае, че проблемът е в него. Той е недоверчив и мнителен по природа. Ревността без повод или с преувеличаване на повода е загуба на време.

Един човек, ако иска да е с вас, ще бъде. Ако вече е решил да потърси разнообразие навън, ще го направи. никой никого не може да спре.

Източник и снимка: lifezone.bg