Силви Вартан: Любовта е като цигара

Иконата на 60-те Силви Вартан се завръща у нас за пореден път. Тя има над 40 милиона продадени албума, 1300 песни, 2000 корици на списания, роли в шест филма и хиляди напълно разпродадени концерти. Пее на девет езика. Носителка е на ордените за офицер и за кавалер на Почетния легион, за изключителни заслуги към Франция. Певицата е създателка и на фондацията „Силви Вартан за България“, която помага на болнични отделения за деца.

Сега част от шоуто й ще бъде посветена на бившия й съпруг, голяма любов, сценична половинка и баща на сина й Давид – починалия през декември Джони Холидей. Със Силви Вартан говорим по телефона. Тя е в Париж, репетира в студио за концертите.

За мен идването в България винаги е празник – казва Силви, – но е свързано и с носталгия. Все не успявам да отделя достатъчно време и все ми се иска да продължа престоя си, не само защото имам роднини и много скъпи и близки приятели. Все ми се иска да успея да се разходя из страната. А по-често го отделям, за да посещавам местата, на които сме помогнали с фондацията, и да се срещам с хора, които биха ни били полезни в нашата работа.

Турнето ви у нас беше обявено като последно.

Не, не е. Може би е имало някаква грешка в комуникацията в началото. По-скоро имах предвид, че това са последните концерти във формата, в който ги правя – тоест с три части. Една от тях е свързана с музиката ми през 60-те и 70-те години, втората част обхваща периода ми от 70-те до днес и третата е почит към Джони Холидей. След това турне ще сменя програмата на концертите.

Напоследък във френските медии има огромна дискусия във връзка с наследството на Джони Холидей. Как се чувствате по отношение на решението му да обезнаследи сина ви Давид?

За мен е трудно да го осъзная и приема. За мен, която съм живяла почти двадесет години с Джони, е много тежко да си помисля и за секунда, че е могъл да направи това – да лиши от наследство децата си – сина ни Давид и дъщеря му от Натали Бай Лора. Намирам за недостоен начина, по който постъпиха хора около него, и разбирам, че това вълнува обществото. Мисля, че много семейства се разпознават в тези проблеми, но не искам да добавям повече към медийния ураган, който се разрази. Надявам се съдът да свърши работата си и истината да възтържествува.

Какво се случва с дъщеря ви Дарина?

Дарина вече е млада жена на 20 години. Ще учи в училище по изкуства. Интересува се повече от стайлинг и мода. Пее много добре, както знаете, пяхме два пъти заедно и беше прекрасно, но не се интересува от това.

Имате блестяща кариера, хубаво семейство, деца, които успяват, фондация, подпомагаща детски болнични заведения в България. Кое е най-важното в живота ви на фона на всичко, което сте постигнали?

На първо място децата ми, семейството и близките ми, които обичам. Паралелно с това бих казала – и работата ми. Моята публика е като мое второ семейство. Бях много млада, когато започнах да работя, и съм пяла на сцени в различни страни, пред различна публика. Много съм пътувала. Контактът с публиката дава много емоции и ти помага да се развиваш, да излезеш от всекидневието. Много е важен за личното ми равновесие. От друга страна, славата е като въртележка в увеселителен парк. За да оцелееш, трябва да имаш късмет и любящо семейство, което да ти даде основа, пример, ценности. Защото е много изкусително да се качиш на въртележката, но тя започва да се върти все по-силно и някои хора никога не могат да слязат, главозамайват се и погубват живота си. А аз усетих нуждата да сляза в даден момент и да изградя здраво семейство. Вероятно бях късметлийка и с родителите, които имам. Винаги съм сравнявала партньорите си с техния модел за морал и смелост. Тони Скоти (съпругът на Силви, американски продуцент) е от кръвната група на нашето семейство.

За българите е много вълнуващо, че се чувствате българка.

Колко хубаво! Аз съм дете на света, но в България са моите корени, в мен има българска кръв. България е моята носталгия и моята чувствителност. Франция – моят живот. Сега живея и в Америка, но пея навсякъде. През май ще имам концерти и в Япония.

Вярно ли е, че сте приятелки с Натали Делон?

С Натали се познавахме преди много време, когато бяхме много по-млади и когато тя беше още с Ален Делон. Бяхме приятели и с него, но толкова отдавна не сме се виждали, защото и той, и тя живеят извън Франция, аз също. И тъй като много работя, пътувам, отделям на първо място време за моето семейство.

Какво си спомняте за Жан Маре, с когото сте си партнирали на екран?

О, Жан Маре беше очарователен. Много внимателен като човек и много добър актьор. Във филма героинята ми се влюбва в доста по-голям от нея мъж. Аз бях изключително млада, нямах двадесет, а той беше на 50. За мен да съм на сцена и на екран е удоволствие, което открих, когато бях на 6 години, откакто се снимах във филма „Под игото“ в България. В България се научих да обичам всичко, което обичам и досега.

Казвате, че любовта е като цигара. Като изгасне, можеш да запалиш друга. Според вас какво е важно, за да остане цигарата запалена по-дълго?

Ха-ха-ха! Трябва да... се намери добрата цигара. По този начин може да предпазите сърцето си да не се превърне в пепел.

Преди двадесет години в къщата ви в Лос Анджелис избухва пожар. Единственото, което остава непокътнато, е образът на ангел, пазещ две деца, който се е намирал на леглото ви като малка. Ако случайно избухне отново пожар, кое е най-важното, което бихте взела със себе си?

Хората, разбира се. Близките ми. Най-важно за мен би било да изкарам всички навън. Животът е най-ценен.

Планирате ли някакви ваканции?

Толкова много пътувам от 19-годишна, че идеята да стягам куфари, за да ходя във ваканция и да пътувам някъде, не ме възхищава особено. За мен е ваканция, когато се прибера у дома в Лос Анджелис. Вкъщи си ми е хубаво. Нямам работа и ми е много приятно.

Силви Вартан и Джони Холидей

Силви и Джони са емблема на 60-те и 70-те години във Франция. Двойка, чиято любов на сцената и в живота кара всички да мечтаят. Джони се влюбва в Силви, виждайки я на сцената на зала „Олимпия“ по време на неин концерт, на който го е завел брат й Еди. Започват да пеят заедно. След година се женят, след още една (14 август 1966) се ражда синът им. Това се случва паралелно с турнетата им и световната им слава. На Джони бащинството и стоенето вкъщи не му понасят. Отношенията на двойката са подложени на изпитание от непрекъснатите му излизания и забавления с приятели. В едно парижко кабаре той разбира, че Силви е подала молба за развод. Следва опит за самоубийство. Джони се нагълтва с хапчета, пие алкохол и прави опит да си пререже вените в банята на празния им апартамент в Париж. Открива го личният му секретар и успява да извика линейка навреме. Научавайки за случилото се, Силви веднага отива в болницата. Разводът е отменен.

През следващите няколко години с Джони се събират и разделят. Преживяват и катастрофа, в която лицето на Силви е нарязано и по нейните думи обезобразено. С намесата на най-добрите американски пластични хирурзи тя успява да се възстанови. Когато и след смъртта на баща й се оказва, че Джони не е до нея, двамата се развеждат – през 1980 г. Трийсет и осем години по-късно, след смъртта на Холидей, избухна скандал за наследството му. Франция е потресена от завещанието на рокзвездата, в което той оставя цялото си състояние на настоящата си съпруга Летисия и на осиновените им деца Джейд и Джой и лишава от наследство родния си син Давид и родната си дъщеря Лора от бившата му съпруга Натали Бай. Целият бизнес на Холидей, авторските му права, договорите с музикални компании, приходите от концерти, недвижимата му собственост се управляват от бабата на Летисия Елиет Буду, наричана „мами рок“. Децата на Джони Давид и Лора оспорват завещанието в съда.

Източник и снимки: eva.bg