Страхувам се за нашето бъдеще

Аз съм на 17 години и произхождам от голямо семейство. Онова, което ме притеснява и натъжава е, че родителите ми се развеждат. Не знам какво да правя в такава ситуация. Когато бях малка, татко непрекъснато се наливаше с алкохол, а после пребиваше мама. Така и не разбрах защо го прави. Израснах в постоянен страх, че някой ден ще я убие. За един известен период баща ми спря да пие и дори си намери работа. Това бяха онези редки моменти, когато всички бяхме щастливи. Но не след дълго ужасът се завърна. Сега вече татко пребиваше не само мама, а и брат ми. Причините винаги бяха едни и същи - нещо не му харесваше в държанието им.

Преди три години брат ми загина в автомобилна катастрофа, след което баща ми спря да пие. Първата година без брат ми мина много тежко. Семейството ни беше съсипано и у дома цареше траурна обстановка. Времето лекува и постепенно се примирихме с мъчителната загуба. Помислих си, че най-накрая родителите ми се вразумиха, но ето че неотдавна кавгите и побоищата се завърнаха. Веднъж баща ми преби мама толкова зле, че с дни лежеше в синини на леглото. Когато се стабилизира, тя напусна баща ми.

Месец по-късно пристигна и молба за развод. Щом баща ми разбра, буквално превъртя. Пиеше, ругаеше, крещеше и обвиняваше мен и мама за всичко. Обвини ни дори за смъртта на брат ми. Вече втора седмица не може да изтрезнее. Не ходи на работа и шефът му го предупреди, че ще го уволни. Страхувам се какво ще се случи с нашето семейство, с майка ми и с мен. Баща ми няма да се успокои, няма да се промени. Натъжава ме безпомощността и факта, че не мога да повлияя на нито един от двамата.