Уви, любов не мога да му дам

Когато прочета във вестника история за разбито сърце, се поболявам дни наред. Защото спомените за унижението, което преживях преди 10 години, ме връхлитат, а мъжът, който ме измъкна от депресията, не заслужава да го лъжа, че раните ми са зараснали.

Така и не разбрах защо Митко се ожени за мен. Повярвах в чувствата му, имаше безспорни физически и духовни качества – по-точно умствени, тъй като душата му бе извратена. Благодарна съм на съдбата за спонтанния аборт, за който си изплаках сълзите, щях да направя нещастно и детето, освен себе си. За околните съпругът ми бе весел, малко безгрижен, но мъж, с когото лесно се живее. Да, не ме е обиждал или лишавал от свободно време и лично пространство, но все нямаше пари, защото изплащаше кредити.

Преди да ми предложи брак, ми каза, че много ме обичал, желаел ме и държал на мен, но не ме заслужавал. Аз съм била финансово независима, добре платена специалистка, със заможни родители, осигурили ми жилище още като студентка, и никога не съм познавала недоимъка. А той, откакто останал без баща, все изплащал дългове. Свекърът - починал 5 г. преди да се оженим, бил фалирал, но оставил неизплатена ипотека и няколко кредита към банки. И тъй като Митко бил единствен син, поел бремето, за да не остави майка си на улицата. Откровеността му ме трогна, разчувствах се и казах „да“, обещавайки винаги да съм до него и да му помагам.

Цели 4 години издържах семейството, не видях нито лев от заплатата му, дори му давах да праща на свекървата, която живееше в друг град. Видях я само на сватбата ни, но я харесах – скромна и мила жена. Чувахме се по телефона за празниците, разменяхме си пожелания и общи приказки, нищо лично.

Не знам още колко чаровният ми съпруг щеше да продължава да ме лъже и харчи парите ми, ако не беше анонимният sms, който получих от непознат номер. Пишеше, че съпругът ми посещава два, понякога и три пъти седмично някакъв хотел, където се среща с долнопробни курви. Извинете ме за израза, но го предавам дословно. След първоначалния стрес се окопитих и реших, че трябва дискретно да проверя информацията, най-вече за да се убедя, че е дело на зложелателка. Та Митко не разполагаше с пари – какъв хотел, какви жени?!

Изгубих доста време да вися на един паркинг, за да се уверя, че някой се е опитал да ми отвори очите. Първия път съпругът ми влезе с една руса и стройна, втория – с чернокоса и доста закръглена, третия – с червенокоса. Единственото, по което безспорно си приличаха, бе предизвикателният им вид и оскъдното облекло на проститутки. Мислех, че ще умра от срам и унижение. Доказателствата бяха достатъчни, за да му покажа у дома снимките и да му посоча вратата. В началото се опита да извърта – били служебни срещи. Но щом разбра, че съм категорична, озверя и започна да крещи, че имал потребност от нестандартен секс, какъвто аз не съм могла да му предложа. От години ползвал услугите на жриците на любовта, те му повишавали адреналина и стимулирали жизнената му енергия. Когато викнах, че е извратен и се срамувам, че ми е съпруг, той се изсмя ехидно: "Само че, наивна глупачко, това удоволствие е много скъпо, затова се ожених за теб - да ме финансираш! И за да знаеш цялата истина, ще ти кажа още нещо: не само че не пращах пари на майка си, но ползвах и нейните. Татко не ни остави дългове, а депозити в банката. Моята сметка отдавна е празна, но мама е добра, милостива и щедра и "ни помага", защото на нея пък казах, че твоите родители са затънали в заеми!!!"

Гледаше ме с такова презрение, че се свих на дивана и го оставих да си събере личните вещи и да напусне дома ми. Имах усещането, че ми бе изтръгнал сърцето. Преди да хвърли небрежно на дивана ключовете си от апартамента, ме заплаши, че ако натоваря майка му с нашите проблеми, последствията ще тежат на моята съвест. Мръсник, сякаш не знаеше, че не бих причинила болка на свекърва си, която винаги е била мила с мен. Въпреки това разводът ни - уж по взаимно съгласие, я съсипа. Тя подозираше, че има намесена жена между мен и сина й, и месеци наред не спираше да ми звъни и разпитва. Аз обаче продължавах да упорствам, че всичко е заради несходството на характерите ни. Само думата "проститутки" щеше да я убие.

Месеци наред денонощно мислех за перверзната страст на бившия си съпруг – да плаща за секс с непознати жени, през чиито кревати са минали десетки и стотици мъже. Кой знае какви порно изпълнения са му предлагали, а после се е връщал в семейната ни спалня?!

Няколко години живях като сянка. Не успявах да надмогна болката, да забравя случилото се и да простя на себе си - за наивността. Отдадох се на работата си, книгите и самотата. Видех ли по телевизията романтичен или любовен филм, започвах да рева с часове. Бързо отпъждах обожателите си с остри приказки и нежелание за среща. Валентин обаче се оказа невероятно упорит. Ухажваше ме, без да досажда и да се натрапва. Трябваше ми време, за да проумея, че е умен, работлив, симпатичен, образован, от добро семейство и много търпелив като любовник. Харесваше ми като присъствие, допадаше ми във всичко, но ме плашеше мисълта, че не бях влюбена. Веднъж ми каза, че е готов да чака заветното ми "да", дори ако сме вече пенсионери и се разхождаме по градинките, хванати за ръка.

Постепенно се привързах към Валентин, от ден на ден осъзнавах, че едва ли някога ще срещна толкова достоен мъж, и се съгласих да се омъжа за него. Нито веднъж не съм съжалила за решението си. Имам прекрасно семейство, дъщеря ни Силвия наскоро навърши две годинки, съпругът ми ме дарява с любов и сигурност, за каквато много жени мечтаят. Обичана съм, а не мога да му отвърна със същите чувства. Опитвам се, но не се получава. Вярна съм му, уважавам го и никога не бих го наранила, но това не е любовта, която той с право очаква от мен. Знам, че заслужава много повече и това е болката, която ще нося в душата си, докато съм жива.

Кристина

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"