Брой 32 11.VIII-17.VIII. 2021

Днес си спомням с огромна обич и благодарност за леля Искра - жената, която осмисли дните ми. Тя ми показа, че човек може да обича и да бъде верен, дори и когато вече не помниш лицето на любимия.

Запознахме се в старческия дом. Тя беше в една стая с моя близка – Евдокия, и също като нея по свое желание беше потърсила там подслон в старините си. Нека с няколко думи разясня на читателите, че внукът на леля Евдокия не искаше да се разделя с баба си, но тя беше непреклонна – на никого не искаше да е в тежест.

Спомням си с какво притеснение влязох в стаята на двете жени. Дълбоко в себе си бях убедена, че обстановката ще бъде тягостна и стресираща. Но вместо това още от вратата усетих свежия аромат на цветя. Двете самотници с вкус и усет бяха подредили скромната стаичка така, че в нея витаеше уют и спокойствие. От пръв поглед харесах леля Искра – висока, стройна жена, която въпреки възрастта си бе запазила младежки вид. Гъстата й коса беше изпъната с диадема, а белите нишки й придаваха особено благородство. Може би по това толкова си пасваха с леля Евдокия.

Дори пред себе си не исках да призная, че съм готов на всичко, за да бъда с Рени. Желаех я като мъж, а тя можеше да ми бъде дъщеря. Беше толкова млада, невинна и секси, че в нейно присъствие тотално се обърквах. Когато осъзнах, че не я ли отдалеча, ще лумне страшен пожар, й казах да си върви.

Понякога съдбата си прави жестоки шеги. След като се разделих с жена си, все си намирах някаква работа, за да не се прибирам вечер в празната къща. В началото приятелите ме канеха по ред, но не бяха ден и два, накрая всеки си отиваше у дома, а аз вървях дълго по улиците, преди да стигна до своята врата. Така веднъж, на две преки от нас, станах свидетел на грозен скандал. Видях спряло такси, на което двете задни врати бяха отворени. Млад мъж крещеше срещу една жена, обиждаше я, наричаше я каква ли не, размахваше юмруци. Тя беше прикрила главата си с ръце, сякаш можеше така да се опази. По едно време от колата излезе и шофьорът, той също започна да защитава момичето. Тръгнах към побойника и му извиках да престане. Като приближих, може би му се видях слаб и стар, присмя ми се и повтори да не се бъркам и да се разкарам. През това време момичето се разпищя, мъжът се обърна и силно я зашлеви през лицето. Не издържах и се намесих. Бабаита хубаво го сритах, след което колата изчезна с пълна газ. Заведох Рени вкъщи, направих й кафе, дадох й лед да си сложи на лицето, за да не посинее от ударите. Понеже се страхуваше да си отиде вкъщи, й дадох едно одеяло и казах, че може да спи на дивана в кухнята.

Няколко конкурсни писма за летните спомени ме върнаха назад в годините, когато аз – семейна и с пораснали деца, срещнах невероятен мъж, с когото изживях красива любов. Такава, за която се казва, че само смъртта може да ни раздели. Както и стана. Но за това – по-нататък. Искам да ви споделя само една от безбройните случки на отдаденост и жертвоготовност от негова страна, тъй като, ако се отплесна, мога да напиша и роман. Тук е мястото да вмъкна, че от Христо не съм получила нищо материално, само много любов, от която в онзи момент имах огромна нужда.

Той беше шеф в голяма фирма, аз – мениджър в друга.

Реших да разкажа за нашата странна любов с Добри. Много е тайна, дори най-близките ни приятели не знаят, че съществува. Скрихме я от света, за да не може някой да я окаля и опошли. Това между нас е истинска магия и ако досега сме й подвластни, то е защото се отдадохме на чувствата си, без да нараним близките си.

На 43 г. съм, имам съпруг и две деца. Добри също е семеен, баща на син и дъщеря. Никога не сме отваряли дума за развод. Освен че ще е много сложно, не виждам и как чисто практически бихме успели да уредим живота си. Дори не сме от едната страна на Балкана – аз съм в Стара Загора, а той – в Русе.

Наближаваше полунощ. Стоях на улицата под дъжда и се чудех накъде да поема. В едната ръка държах сак с дрехи, с другата галех корема си. Правех го неосъзнато, исках сякаш да почерпя кураж от детето в утробата си. Чувах как вятърът свири, а дъждът се усили. Стиснах зъби, опитвайки се да не се разплача. Бях си обещала, че каквото и да става, и една сълза няма да пророня.

Не заплаках, когато ми съобщиха, че бебето ми може да се роди с увреждания, не дадох воля и на болката си. Забраних си да страдам и щом научих, че съпругът ми, е решил да ме прокуди от живота си, за да може любовницата му да заеме мястото ми, но нека карам поред.

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Вероятността за истински успех тази седмица е много по-реална. Вниманието ви може да бъде привлечено от стари идеи или планове за вашето семейство или работа. Ще говорите с правилните хора за осъществимостта на тяхното изпълнение. Някой ще сподели с вас новина, свързана с личен успех или важн...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи