Брой 32 11.VIII-17.VIII. 2021

Стоях до прозореца, наблюдавайки утихналия град. Отдавна се беше стъмнило и улицата пустееше. Тук-там под светлината на лампите виждах някой закъснял мъж да бърза с букет цветя. Някога и аз тичах да зарадвам любимата си с розите, които тя обожава. Колко години минаха оттогава! Още сме заедно, но вече не съм единственият мъж в живота й. И ако преди само аз се радвах на нежността и обожанието в очите й, сега съм просто любовник, доволен и на малкото подхвърлени трохи любов.

И тази вечер тя не дойде. Щяхме да празнуваме имения й ден. Свещите на празнично украсената трапеза бавно догаряха, а храната отдавна загуби вкуса си. Нервно обикалях жилището, ослушвайки се при най-малкия шум, идващ откъм стълбището. Нямаше какво друго да правя, освен да чакам. При една от обиколките си се изправих срещу огледалото, взирайки се в образа, който ме наблюдаваше от там. Въпреки че гоня четиридесетака, не съм остарял. Косата ми е все така черна, а тялото ми още е изправено като на войник. Изведнъж ми се стори, че дочувам стъпки - изтичах до вратата и погледнах през шпионката. Поредното разочарование. Отчаян се загледах в портрета на стената. Аз и тя. Тази дребна вещ разгърна в спомените ми историята на нашата връзка.

Усещах, че тази любов ще ме погуби. Знаех, че краят няма да бъде щастлив и въпреки всичко я допуснах в живота си. Заради нея намразих есента, може би защото тогава я видях за първи път. Беше краят на септември. Стоях изправен пред черната дъска и с разучаващ поглед наблюдавах шумните ученици. Чувах ги как ме обсъждат и от смущение лицето ми аленееше. Вместо те да се засрамят, аз - техният нов учител, изпитвах усещането, че земята потъва под краката ми. Току-що бях навършил 27 години и като повечето млади преподаватели, ми липсваше опит и строгост, каквато имат колегите с дълъг стаж. За да привлека вниманието им, силно се изкашлях и строго казах: "Аз съм Иван Иванов - новият ви учител по история. За вас обаче съм г-н Иванов. Сега да преминем към урока." Шумът бавно стихна. Така премина първата среща с поверените ми възпитаници от 11 а клас.

Колкото и да ме съветваха близки и приятели да не се занимавам с жена като Соня, аз глуповато ги пренебрегнах и слепешката се влюбих в нея. Тя е с няколко години по-възрастна от мен и чудесно разбра как да ми влезе под кожата. Поласкан от изтънчеността й, неусетно се превърнах в кукла на конци. Соня завладя сърцето и ума ми, личното ми пространство и банковата ми сметка. Година по-късно се сгодихме и предполагах, че щом официално сме двойка, тя ще спи само в моето легло. Противно на всякаква логика обаче след броени месеци разбрах, че не съм единственият, който се наслаждава на прегръдките й. Последва бурен скандал, в който от устата на приятелката ми се изливаха откровено вулгарни слова. Това ме разтърси до основи. Същата вечер, пиян и отчаян, потърсих утеха в обятията на някаква уличница, която срещнах в бара. На сутринта установих, че среднощното ми приключение не е останало без последствие. Бях обран до шушка. Добре, че предварително платих стаята в хотела. Ругаейки наум, поисках да изчезна.

Нищо не осмисля живота ни така, както извършеното добро. А колко по-хубаво е, когато някой ден научиш, че благодарение на теб едно семейство е успяло да съхрани любовта си.

Това се случи преди няколко години. Наскоро се бях пенсионирал и разполагах с много свободно време. Свикнал съм на труд, работя от млад, не мога по цял ден да стоя със скръстени ръце и да се чудя какво да правя. Помагах на жената у дома, гледах внуците, играх карти с приятели, но не ме свърташе. Затова започнах да излизам на дълги разходки. Сутрин изпивах чаша кафе, взимах кучето Бъди и двамата с часове обикаляхме парковете. Това имаше своите предимства, защото се запознах с нови и интересни хора.

Историята, която искам да споделя с вас, се случи преди две години. Много обичам брат си и жена му. Снаха ми Сия е мил човек, но й е трудно да върши няколко неща наведнъж. Например да гледа племенницата ми и в същото време да готви. Не й се удава. В тези сложни моменти на помощ се притичвах аз. Обличах Калина, качвах я в количката и заедно се запътвахме към парка. Тогава тя беше на годинка и половина и все още не говореше. Независимо от крехката си възраст беше голяма хитруша и чудесно знаеше как да ме накара да я пусна няколко пъти на пързалката. Докато пиех кафе, Калина играеше в пясъчника с другите деца. Веднъж, наблюдавайки племенницата си, долових нечий поглед. Обърнах се и на съседната пейка видях млад мъж с количка с близнаци. Изглежда скучаеше, защото любопитно оглеждаше останалите посетители. Очите ни се срещнаха и двамата си кимнахме любезно като стари познати. Два дни по-късно непознатият с близнаците отново беше в парка, стоеше на същото място. С едната ръка поклащаше количката, а с другата ровеше в телефона си. Огледах се къде да седна, но наоколо гъмжеше от майки и баби. В следващия миг мъжът вдигна поглед и щом забеляза колебанието ми, се обърна към мен: "Заповядайте, има местенце и за вас."

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Вероятността за истински успех тази седмица е много по-реална. Вниманието ви може да бъде привлечено от стари идеи или планове за вашето семейство или работа. Ще говорите с правилните хора за осъществимостта на тяхното изпълнение. Някой ще сподели с вас новина, свързана с личен успех или важн...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи