Брой 32 11.VIII-17.VIII. 2021

Искам да разкажа за онази любов, която никога не умира. За любовта, преживяла капризите на времето и преходността на годините. Ще споделя какво е да обичаш, без да имаш надежда. Ще ви разкажа за съдбата си на любовница с дълъг стаж - над 30 години.
Началото на моята история започна в един малък квартал, в обикновен провинциален град. По онова време, с майка ми и сестра ми, живеехме сами. Татко беше починал наскоро и с Наталия се грижехме за мама, която трудно преживя смъртта му.

Здравейте, приятели. Искам чрез своята история да ви докажа, че истинската любов никога не умира. Дори и да сте били разделени години наред, очите на любимата не се забравят. Красивите спомени живеят, закътани в сърцето - там, където е топло и потайно. Моят спомен се нарича Габриела.
Двамата се влюбихме пред една витрина, отрупана с всякакви коледни дреболии. Аз исках да избера красив свещник за майка си, а тя не откъсваше очи от блестящите украшения. Изведнъж момичето се обърна и очите ни се срещнаха. Тогава не знаех, че току-що се бях сблъскал със самата съдба.

Когато преди 5 години разбрах, че съпругът ми ми изневерява, имах чувството, че светът ми се срина до основи. До онзи момент вярвах, че любовта ни ще съумее да се справи с всякакви предизвикателства и с времето плавно ще се превърнем в зряла и мъдра двойка. Представях си как празнуваме поредния си юбилей и как заедно остаряваме красиво. Бях планирала всяка стъпка в съвършения ни живот. Какво можеше да се обърка?
12 години по-късно бракът ни се пропука.

Когато синът ми Явор съобщи, че ще се жени, много се зарадвах. Откакто съпругата ми почина преди две години, с него живеем сами. Мъже сме все пак и трудно се справяме с делничните ангажименти. Да сготвим, дрехи да изперем, да изчистим и изгладим - тези нормални домакински работи ни се опираха. Синът ми си имаше свой живот и самотата ме потискаше. Понякога ми писваше и ядосано казвах на Явор, че е време да доведе момиче у дома. Хем да има кой да сготви една топла супа, хем и той да спре да ергенува. Явор се смееше и шеговито отговаряше, че скоро и това ще стане. Затова приех новината, че и вкъщи най-накрая ще се усети женска ръка, като блага вест. Веднага звъннах на приятелите си, за да им се похваля, че момчето ми води снаха.
Настъпи и денят, в който щях да се запозная с годеницата му. От сутринта бях в треска, сякаш аз ще се женя. С Явор цяла седмица чистихме и лъскахме апартамента - да не се срамуваме пред момичето и майка й.

Преди три години бях активен спортист, но заради стара травма се наложи да се оттегля. Имах контузия на крака, който от известно време силно ме болеше и ми създаваше проблеми. Разочарован, че се налага да прекратя спортната си кариера, реших да прекарам лятото в провинцията. Родът на баща ми имаше вила в малко балканско село, която пустееше. Навремето там прекарвах летата с братовчедите си, но след смъртта на дядо рядко някой се сещаше за нея.
Исках да си почина, да събера мислите си, за да обмисля как да продължа живота си. Искаш или не, на село си принуден да ставаш с първите петли. Там денят започваше с изгрева и завършваше със залеза. През нощта беше валял дъжд и въздухът ухаеше на цъфнали цветя. Сварих си билков чай и с чаша в ръка седнах на верандата.

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Вероятността за истински успех тази седмица е много по-реална. Вниманието ви може да бъде привлечено от стари идеи или планове за вашето семейство или работа. Ще говорите с правилните хора за осъществимостта на тяхното изпълнение. Някой ще сподели с вас новина, свързана с личен успех или важн...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи