​Знаеш ли кога разбрах, че той е човекът?

Знаеш ли кога разбрах, че той е човекът?

Един ден, докато приготвях любимите му спагети, той ме гледаше втренчено. Не усещах настроението му... някак не успявах да го уловя. Изведнъж чух как тихичко измънка “Ах, колко си неподредена”. Ступор обзе тялото ми. Надигнах глава към шкафовете над плота. Всичко изглеждаше като от брошура за кухненско обзавеждане. Погледнах към дивана и трапезарията. Салфетките стояха на масата сгънати под прав ъгъл. Същевременно така бях подбрала цвета им, за да са в унисон с пердетата и декоративните възглавници. А дрехите се подаваха от гардероба, прилежно изгладени и придружени от ароматизатор. Всяко нещо си беше на мястото.

Недоумявах...

С треперещ глас отроних само едно “Моля?”

А той ми отвърна..

“Няма как да се погледнеш през моите очи. Неподредена си. Готвиш по бански, плачеш на комедии. Слагаш рокля, за да се разходим в парка, само защото е нова, но обуваш дънки и кецове, на вечеря в лъскав ресторант. Имаш рошава коса и рошави мисли. Не обичаш да подреждаш нито едното, нито другото. Вкъщи всичко е по азбучен ред, а в душата ти такъв няма. И това ми харесва. Обожавам те такава.. хаотична и шантава. Притежаваш свой свят, в който искам да вляза, не за да подреждам, а за да разхвърлям заедно с теб. И да се смеем. Много да се смеем, докато рушим неразрушимото. Каквато всъщност е любовта ми към теб. Ухаеш ми на лудост.. ухаеш ми на страст. Ти беше причината да осъзная, че ароматът на сресаните жени не ми понася. Даже бях развил алергия. Но с теб... с теб отново мога да дишам!”

В този момент разбрах, че светът прелива от мъжки ръце, но аз искам да се будя точно в тези две!

Искра Дичева

Източник и снимка: интернет