Историята на един странен брак

Понякога ги виждахме на двора да играят с кучето си, а друг път просто стояха един до друг и си говореха. Бяха любезни със съседите, поздравяваха учтиво всеки, който ги заговори, но за разлика от тях хората от квартала имаха дълги езици и безкрайно любопитство. Едва изминали няколко месеца, и слуховете по техен адрес заваляха. Какво ли не се чу! Някои разправяха, че жената била бивша проститутка, а той - неин клиент. Откупил я от сводниците й, за да се ожени за нея. Други пък твърдяха, че мъжът имал много пари, затова била с него. Напук на интригите, семейството продължаваше да се радва на живота си. През деня ходеха на работа, а вечер сядаха в градината или разхождаха кучето.

Веднъж, минавайки близо до дома им, видях, че животинката се е измъкнала през оградата и стои опасно близо до улицата. Уплаших се да не пострада, позвъних на звънеца. Минута след това на прага застана русокосата, скара се на непослушника, после се обърна към мен, усмихна се и каза: "Заповядайте да пием кафе." Последвах я в къщата. Злати, така се казва, се оказа гостоприемна, учтива, а омагьосващата й хубост ме очарова. С времето със Злати се сближихме дотолкова, че тя пожела да ми разкаже историята на странния си брак.

"Преди години живеех с друг мъж. Тогава вярвах, че Румен е любовта на живота ми. Изглеждахме създадени един за друг. Толкова много го обичах, че ми липсваше дори когато бяхме заедно. Изпитвах физическа нужда да го докосвам, прегръщам и целувам. Той също ме обичаше, но не можеше да бъде верен. Знаех за изневерите му, познавах някои и от жените, с които ме мамеше. Искаше да се доказва непрекъснато. В компания се отнасяше зле към мен, с пренебрежение, сякаш целеше публично да покаже, че аз, харесваната от толкова мъже, съм негова играчка и робиня. Много плачех, когато излизаше нощем да отиде при друга.

Стоян беше приятел на Румен и безмълвен свидетел на униженията, които търпях. Често го улавях да ме гледа с особен плам в очите. Признавам, че ми беше неприятен дори допирът му. Не можех да си представя, че ще докосна кожата му, сгърчена от изгарянето. Колко различни бяха двамата с Румен! Единият - красив като ангел, а другият - плашило. С времето обаче свикнах с грозотата му. Споделях му проблемите си, плачех на неговото рамо, а той мълчаливо ме галеше по ръцете. В присъствието му изпитвах спокойствие. И тогава осъзнах, че имам нужда точно от това - от сигурност и нечия състрадателна прегръдка. Сама започнах да го търся постоянно и спрях да се интересувам от изневерите на Румен. Още не разбирах, че вече не го обичам, а съм се влюбила в Стоян.

Една вечер с компания празнувахме рождения ми ден. Румен обърна няколко чашки повече, не се сдържах, направих му забележка и се скарахме. Тогава скочи и ме удари. Държах зачервената си буза, когато той се опита да ме удари втори път. Ръката му обаче замръзна във въздуха, защото Стоян застана пред мен. Като щит - непоклатим, уверен, сигурен. После ме прегърна пред изумените погледи на гостите и ме изведе от апартамента. Не се възпротивих. Тръгнах с него и никога повече не се върнах нито в онзи дом, нито при Румен.

Сега съм щастлива. Съпругът ми не смайва с приятната външност на бившия ми, дори знам, че някои хора отвръщат поглед от него, но пък какво спокойствие ми дава. Не се притеснявам, че когато вратата хлопне зад гърба му, той отива при друга. Понякога само любов не стига, трябва душите да бъдат в синхрон. А нашите са."

Докато Злати разказваше невероятната си история, Стоян стоеше изправен с широко отворени очи на прага. Не смееше да мръдне, за да не я смути. Всяка нейна дума докосваше сърцето му, а на грозното му лице грееше усмивка и то изглеждаше почти красиво. Тръгнах си щастлива. (За конкурса „От любов се боледува, но не се умира“)

Роси

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"