Здравейте! Пише ви момиче на 26. Сърцето ми е разбито, защото прекратих връзката си с мъж, когото обожавах. Направих го, за да избегна мъчителния момент, в който той щеше да ме изхвърли от живота си. Или аз него, или той мен – друг вариант няма! Болезнено е дори като пиша сега, но това е единственият начин да ми олекне. За трети път попадам на неподходящ – първият бе пияница, вторият ме е ползвал като резервна любовница – научих го от съперницата си, а този, последният, се оказа извратен бройкаджия. Това ме кара да си мисля, че нищо не разбирам от мъже, а витая в облаците и търся истинската любов, която май не съществува.

Първа част четете тук:

Винаги съм се чудела на изборите, които правеше най-добрата ми приятелка Гери. Въпреки че имаше прекрасно семейство, тя обожаваше да изневерява на мъжа си.

С Димо се запознахме в университета. Още на първата среща той ми направи много приятно впечатление: усмихнат, симпатичен, открит, мил и най-важното - умен.

Растейки, родителите ми бяха пример за всичко, което смятах за правилно в отношенията. Оженили са се на 22, започнали са да имат деца няколко години по-късно и живеят щастливо заедно и досега, така че аз естествено смятах, че и моят живот ще премине така.