Никога не знаем как бихме постъпили, ако разберем, че любимият ни човек ни е излъгал и тайничко, от време на време, предпочита компанията на друга.

Винаги съм се старала да угодя на майка си: завърших гимназия с отличие, записах се в музикално училище, участвах в олимпиади и постъпих в института. Отношенията ми с нея са много сложни, тъй тя като иска да контролира всичко.

Казвам се Николай, на 45 години, генерален директор в международна компания. Преди време вярвах, че имам идеален живот: красива приятелка и кариера, за която мнозина могат само да мечтаят.

Ако някой се е сблъскал с порочната природа на алкохола, това съм аз. За пет години успях да съсипя живота си до такава степен, че обръщайки се назад, виждам само отломки.

Всичко започна, когато разбрах, че съпругата ми има връзка с друг мъж. Така бракът ни приключи. Към болезнената раздяла се добави и разочарованието работата ми. Огорчен и преуморен, все по-често започнах да посягам към чашката. Първоначално пиех, за да сваля напрежението, после увеличавах чашите, докато с времето пиенето се превърна в навик. Така започна моето саморазрушение. Сутрин се събуждах с тежък махмурлук и отвратително настроение. Главата ме цепеше, гадеше ми се, но след две силни кафета що-годе идвах на себе си. Търсейки спасение, прекарвах вечерите си в кръчмите, като пръсках пари по случайни жени, които щедро черпех. Дълбоко в себе си аз, мъжът, който някога имаше красива съпруга, отлична кариера и много приятели, се надявах да намеря съчувствие в тях, да изплача болката си. Исках да ги впечатля, като им разказвах за времената, когато бях някой. Те си даваха вид, че ме слушат, но всъщност се опитваха да изцедят и последния ми лев. Случваше се от баровете направо да отивам в офиса недоспал, с неугледен вид и торбички под очите. Чувах, че колегите ме обсъждат, виждах пренебрежението на едни и съжалението на други, само че тяхното мнение не ме интересуваше.

Когато преди три години съпругата ми Юлия почина, имах усещането, че загубих светлината на живота си. Тя беше моята първа любов и най-вярната ми подкрепа. Бракът ни продължи 35 години и когато дойде време да се радваме заслужено на спокойни старини, жена ми ме напусна внезапно. Ако беше боледувала, вероятно щях да приема със смирение края й, но една вечер Юлия просто поиска чаша вода, въздъхна тихо и склопи очи. Първоначално не разбрах какво се случва, помислих си, че е заспала, и едва час по-късно забелязах, че е починала. Няма да описвам последвалия шок и мъка по загубата на дългогодишната ми половинка. След тях настъпи и самотата и усещането, че се превръщам в товар за близките си.