Познавам състрадателното си сърце

Родителите му застанаха на моя страна. Може да са били искрени, по-вероятно е, за да не прекъснат връзката с внучките. С годините все по-рядко се чувах и виждах с тях, но за момичета се грижеха и ги канеха редовно.

Недо не поиска да разтрогнем брака си. Според една от приятелките ми, онази била разведена два пъти и може би не е желаела да се връзва с трети. Пък и била по-възрастна от мъжа ми с 5 г. Друга обаче подозираше, че като се водим с него по документи съпрузи, няма как да се оженя повторно и да доведа в дома втори баща на дъщерите му.

Аз си имах своя версия. Внуших си, че тяхното не е любов, а временна авантюра, Недо ще изтрезнее, магията ще изчезне и той ще се върне при мен и децата. Напразна надежда, която подхранвах в глупавата си глава 17 години. Казвам така, защото не си позволих връзка с мъж. Не твърдя, че съм била заобиколена от обожатели, но двама действително ме ухажваха и ме убеждаваха в сериозните си намерения. Ще призная, че единият от тях ми харесваше, но се уплаших, че ако съпругът - беглец позвъни на вратата и ме помоли да го приема, ще нараня несправедливо другия.

Бях помолила приятелките си ( в София нямам роднини), да не ми говорят нищо за Недо – нито хубаво, нито лошо. Пазех набожно искрицата вяра за неговото разкаяние и държах сърцето си отворено за прошка. Не допусках да ме обземе гняв, омраза и разочарование, които щяха да изгорят мостовете помежду ни.

Трудно е да повярвате, че през всичките години не се засякохме, но е така. Той не ме е търсил, аз избягвах общи познати и места, където преди сме ходили. Затова, когато преди месец го съзрях на пазара, на метри от мен, получих сърцебиене от вълнение. Познах го веднага, въпреки очебийната промяна. Беше се прегърил леко, побелял доста за своите 52 г., брадясал, занемарен в облеклото. Избираше картофи от една касета, в другата ръка държеше две найлонови торби. Беше купил хляб, прясно и кисело мляко, ориз и олио, както и голям книжен плик с етикета на известна верига аптеки. Последното ме разтревожи. Толкова много лекарства може да пие само човек, който е сериозно болен. Успокоих се, че не ме забеляза и тръгнах в обратна посока. Срещата ни щеше да го смути, изглеждаше жалък, а аз не търсех отмъщение или начин да го унижа...

След толкова години поисках информация от познати, които знаех, че поддържат връзка. Оказа се, че жената, с която живее, получила удар преди три години и почти през всичкото време била на легло, а Недо я обслужвал и поел домакинството. Ходел на работа, оттам вкъщи, не се виждал с никого.

Състрадателното ми сърце се сви от жал и позвъних на най-близката си приятелка. Вместо да прояви разбиране, тя ми се накара: „Само да не оглупееш и му се обадиш. Ще ти висне на врата не само той, но и онази. Ще те превърнат в санитарка и слугиня! Не съзнаваш ли, че Недо пропиля младостта ти и съсипа живота ти!!!“

Думите й се забиха като клин в главата и проясниха мислите ми. Права беше, все някой трябваше да ми го каже. Чувствата ми към Недо отдавна бяха избледнели, аз просто упорито продължавах да подхранвам фикс идеята за неговото завръщане у дома. Голямата дъщеря завърши висше и живееше с приятеля си, малката е студентка. Раздавах се заслужено за тях, но е време да помисля за себе си.

Недялка