Брой 32 11.VIII-17.VIII. 2021

Четири години имахме връзка с Игнат. Още с постъпването ми във фирмата започна да ме ухажва. За мен не бе новост колега да ме сваля, знаех си цената и ги отблъсквах деликатно, приемайки намеците им на майтап. С Игнат бе друго. Явно изпитвахме слабост един към друг, но не бързахме да стигнем до интимност. Както след време ми призна, след като е имал десетки авантюри, този път се страхувал, че ще е за дълго. Самото усещане, че се намираме през няколко стаи пораждаше такава възбуда, че ако той не бе направил първата крачка, сигурно аз щях да го прелъстя. Но той изпипа нещата така, че първата нощ заедно да е като в романтичните филми. Уреди командировка в Бургас и тръгнахме с неговата кола. В момента, в който подминахме табелата на София, спря, погледна ме в очите, засмя се, прегърна ме и ме целуна така, че дъхът ми спря. Каза, че отдавна искал да ме покани на среща, но само вечеря в ресторант не му стигало, искал ме за цяла нощ – спокойна и задоволена, а не да си гледам непрекъснато часовника и да бързам да се прибера вкъщи. Аз изгарях от желание да се сгуша в него, но страхът, че може да се окажа секс партньорка за командировки, ме накара да се отдръпна. Спомням си, че му казах: „Само не ми казвай, че не обичаш жена си, бил си принуден да се ожениш за нея – преспал си, а тя се оказала девствена, или забременяла от първия път, или не спиш с нея отдавна, пред развод сте...“

Игнат се разсмя гръмко и без да изпуска волана, наклони глава към мен:

Чета вестника от година, препоръча ми го колежка от отдела, която, виждайки ме да влизам в стаята, попита защо са ми потънали гемиите. Отвърнах й троснато, че преживявам раздялата с Мариета, а тя извади изпод бюрото си „Лична драма“ и ми го връчи за вечерно четиво. Откровените истории на хората ме увлякоха и оттогава си го купувам. Прави ми впечатление обаче, че много често споделят проблемите си разведени жени. Изкушавам се да попитам тези авторки: като се женихте, къде гледахте, и най-важното – кого слушахте? Аз например не можех да повярвам, че жена на 27 ще послуша майка си за най-важния избор в живота, а именно с кого да бъде заедно в следващите 40 или 50 години. Защото Мариета, с която имахме връзка 4 г., постъпи точно така. Подло се поблазни от парите на човек, когото не обича, за да живеят с майка й в охолство. Сега плаща цената на грешката, но вече е късно.

Когато чуя мъж да говори, че ревнувал, защото обичал, ми иде да сваля обувката си и да го фрасна с токчето по главата. Ако пък е жена, да й оскубя косите. Ревността според мен не е израз на силна любов, както някои се опитват да оправдават поведението си, нито е болест, защото не се лекува. Това е безумна смесица от комплекси за малоценност и желание да се контролират мислите и емоциите на интимния партньор, като се обсебва тиранично личното му пространство. А когато не му се удава, ревнивецът прибягва към агресия и насилие. Готова съм книга да напиша на тази тема, тъй като все още не мога да залича спомените от „идилията“ с бившия ми съпруг, макар да са минали години.

Човек никога не знае от кого и къде може да получи най-важния урок в живота си. Днес, ако успях да запазя семейството си и сега се радвам на стабилен и щастлив брак, това е благодарение на двама прекрасни старци - леля Неда и чичо Иван. На пръв поглед те са съвсем обикновени хора и ако не ги познавахте добре, бихте ги подминали. Моята история с тях започна преди четири години, когато усетих, че с брака ми е свършено. Бях загубила вяра в себе си и в любимия мъж и реших, че бягството е правилното решение. В семейството ни нямаше изневяра или насилие, но всекидневните разправии и последвалото отчуждение с Миро ме наведе на мисълта, че изборът ми за съпруг е грешен. Сега мога да призная, че той правеше опити да се сдобрим, но аз предпочетох да избягам.

Изкуших се да разкажа своята история, за да вдъхна кураж на самотните бащи, които се отказват от личен живот в името на децата си, останали без майка.

Беше топла лятна вечер преди 7 години. Дъщеря ми Поли ставаше на 10 и двамата заедно подреждахме масата. Докато слагах приборите, тайно я поглеждах, защото знаех, че не обича рождените си дни. Обзе ме тъга и си помислих: какво нещо е животът, докато другите деца нямат търпение да отворят подаръците си, дъщеря ми не проявяваше интерес към опакованите с панделка кутии. Искаше само едно – и майка й да е с нас! И макар да съзнаваше, че мечтата й няма да се сбъдне, скачаше при всяко позвъняване на телефона. В такива моменти с усилие овладявах бушуващите емоции в гърдите ми, усмихвах се и я приканвах да духне свещичките на тортата. А вечерта, когато я сложих да спи, гушнала плюшеното си мече, спомените отново ме връхлетяха и пак отворих албума със снимки, припомняйки си най-красивите периоди от брака ни с Нина: годежът, сватбата, раждането на Поли... После следваха празни страници, напоени единствено със сълзите ми.

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Вероятността за истински успех тази седмица е много по-реална. Вниманието ви може да бъде привлечено от стари идеи или планове за вашето семейство или работа. Ще говорите с правилните хора за осъществимостта на тяхното изпълнение. Някой ще сподели с вас новина, свързана с личен успех или важн...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи