Бях безумно влюбен в Ивана и исках да я направя щастлива. Обещавах й, че ще превърна живота й в приказка, но вместо това го направих ад.

Не си спомням някога да съм бил верен на жена. Преди да се оженя за Ивана, имах едновременно няколко приятелки. Не познавах любовта и ми беше смешно, когато говореха за нея, че е най-прекрасното чувство.

С любовниците ми ме свързваше единствено желанието да се позабавляваме взаимно. Вечеря, питиета, няколко целувки и хайде в леглото. После - всеки по пътя си. Не се задълбочавах в излишни драми и този начин на живот ми харесваше. Това се промени в деня, в който срещнах Ивана. Усмивка, сияеща от доброта, озаряваше лицето й, а в погледа й се четеше детска невинност. Прекрасното момиче моментално ме завладя така, както крадецът бива омагьосан от изящни бижута. Порочните хора явно се стремят да сграбчат с мръсните си ръце нечия чиста душа, да я наранят и осквернят. По същия начин пожелах Ивана.

Когато преди няколко години Роза - съпругата ми, ме напусна с думите, че е прекалено уморена и разочарована от брака ни, горчиво си помислих, че всичко, за което съм се борил досега, не струва и пукната пара. Оказа се обаче, че жена ми напусна и дъщеря ни Соня.

Първоначално вярвах, че е объркана и вероятно ще се върне, но на бракоразводното дело осъзнах, че действията й са добре обмислени. Престорено тъжно бившата ми заяви, че не може да се грижи за Соня, защото била безработна и нямала собствен дом. Всъщност имаше - къщата на много по-младия й любовник, заради когото обърна гръб на семейството ни. По онова време дъщеря ми беше едва на 9 години и въпреки това чудесно разбираше, че родителите й вече няма да живеят заедно. Няколко седмици след като останахме само двамата, една вечер чух, че нещо прави в кухнята. Любопитно надзърнах и за моя изненада видях, че се опитва да приготви вечеря. С голямо усърдие дъщеря ми мажеше филии с масло, а отгоре им прецизно нареждаше резенчета кашкавал и шунка. Цялата маса беше оплескана, но в тоя момент се почувствах толкова горд със своето момиче, че изобщо не ме интересуваше царуващият наоколо хаос.

От месец насам телефонът ми звъни с тази песен на Васил Найденов, а думите се забиват като кинжали в сърцето ми : „Сбогом, моя любов, чуй ме, викам след теб. Вече нямам сълзи, аз не плача..." Така е, но само аз си знам колко нощи - месеци наред, мокрех възглавницата, защото един мъж си позволи да ме пренебрегне и унижи. И тъй като него вече го няма, мога да споделя историята ни, за да ми олекне, че пет години го мразех и проклинах – уви, неоснователно. Срамувам се да напиша името му, затова ще карам с инициалите – В. М.

Четири години имахме връзка с Игнат. Още с постъпването ми във фирмата започна да ме ухажва. За мен не бе новост колега да ме сваля, знаех си цената и ги отблъсквах деликатно, приемайки намеците им на майтап. С Игнат бе друго. Явно изпитвахме слабост един към друг, но не бързахме да стигнем до интимност. Както след време ми призна, след като е имал десетки авантюри, този път се страхувал, че ще е за дълго. Самото усещане, че се намираме през няколко стаи пораждаше такава възбуда, че ако той не бе направил първата крачка, сигурно аз щях да го прелъстя. Но той изпипа нещата така, че първата нощ заедно да е като в романтичните филми. Уреди командировка в Бургас и тръгнахме с неговата кола. В момента, в който подминахме табелата на София, спря, погледна ме в очите, засмя се, прегърна ме и ме целуна така, че дъхът ми спря. Каза, че отдавна искал да ме покани на среща, но само вечеря в ресторант не му стигало, искал ме за цяла нощ – спокойна и задоволена, а не да си гледам непрекъснато часовника и да бързам да се прибера вкъщи. Аз изгарях от желание да се сгуша в него, но страхът, че може да се окажа секс партньорка за командировки, ме накара да се отдръпна. Спомням си, че му казах: „Само не ми казвай, че не обичаш жена си, бил си принуден да се ожениш за нея – преспал си, а тя се оказала девствена, или забременяла от първия път, или не спиш с нея отдавна, пред развод сте...“

Игнат се разсмя гръмко и без да изпуска волана, наклони глава към мен:

Чета вестника от година, препоръча ми го колежка от отдела, която, виждайки ме да влизам в стаята, попита защо са ми потънали гемиите. Отвърнах й троснато, че преживявам раздялата с Мариета, а тя извади изпод бюрото си „Лична драма“ и ми го връчи за вечерно четиво. Откровените истории на хората ме увлякоха и оттогава си го купувам. Прави ми впечатление обаче, че много често споделят проблемите си разведени жени. Изкушавам се да попитам тези авторки: като се женихте, къде гледахте, и най-важното – кого слушахте? Аз например не можех да повярвам, че жена на 27 ще послуша майка си за най-важния избор в живота, а именно с кого да бъде заедно в следващите 40 или 50 години. Защото Мариета, с която имахме връзка 4 г., постъпи точно така. Подло се поблазни от парите на човек, когото не обича, за да живеят с майка й в охолство. Сега плаща цената на грешката, но вече е късно.