Когато прочета във вестника история за разбито сърце, се поболявам дни наред. Защото спомените за унижението, което преживях преди 10 години, ме връхлитат, а мъжът, който ме измъкна от депресията, не заслужава да го лъжа, че раните ми са зараснали.

Така и не разбрах защо Митко се ожени за мен. Повярвах в чувствата му, имаше безспорни физически и духовни качества – по-точно умствени, тъй като душата му бе извратена. Благодарна съм на съдбата за спонтанния аборт, за който си изплаках сълзите, щях да направя нещастно и детето, освен себе си. За околните съпругът ми бе весел, малко безгрижен, но мъж, с когото лесно се живее. Да, не ме е обиждал или лишавал от свободно време и лично пространство, но все нямаше пари, защото изплащаше кредити.

Любовта е странно нещо. Понякога идва ненадейно, понякога си отива така. Без да разбереш, че е дошло време да кажеш “Сбогом“. И в началото много боли. Много. Иска ти се да хвърляш тежки предмети, да удряш, да разрушаваш. После те наляга тъгата.

Когато с теб се срещнем непознати... - времето не прави разлика в пола на приятелите

Близките ми винаги са казвали за мен, че съм умно момиче. В училище бях отличничка, вървеше ми в социалния живот, а после и в работата. Където и да се намирах, с лекота постигах успех, благодарение на креативността си, енергичната способност за работа и самочувствие.

Реших да си сложа силиконови импланти шест месеца след като родих. Знам, че хората ще ме съдят за това, че не приех тялото си след раждането, но решението ми ми върна самоувереността.