Аз съм на 28 и никога досега не съм имала сериозна връзка. Най-малкото дете в голямо семейство съм и мама ме отгледа строго, втълпявайки ми, че мога да бъда с мъж, едва след сватбата.

Неотдавна разбрах, че съпругът ми има извънбрачна дъщеря. Интересното тук е, че момичето е на 12 години, а внучка ни на 13. Мъжът ми ме убеждава, че не е искал това дете и е уговарял любовницата си да направи аборт.

Писмото на нахалния тип от предишния брой, който твърди, че обича жените, а кръчмите са вторият му дом, ме накара да си отворя устата. Чуя ли някой да казва, че животът е само един и има право да си го живее, както си иска, ми прилошава. Защото имам дъщеря, която е същата стока. Не е моя родна, но съм я отгледала и затова ме е срам, че съм принудена да прикривам мръсотиите й.

Когато се събрахме с втория ми съпруг Дончо, дъщеря му Тина, бе 11-годишна, а моята Милка – на 7. Бях разведена, Дончо вдовец, допаднахме си, но по-важното беше, че и двамата имахме нужда един от друг – аз от мъжко рамо, той от домакиня, да върти къщата.

От известно време не чувствах, че си струва да живея. Неотдавна бях приключила със случайна мимолетна връзка, имах монотонна работа в склад, където правех едно и също от сутрин до вечер.

Любовните отношения винаги ще бъдат сложна тема и то най-вече, когато става дума за собствените ни такива.