" Мила, толкова приличаш на майка ми!"

Разговорът със свекървата напълно ме извади от търпение. Едва се сдържах да не й затворя телефона. Майката на съпруга ми периодично ми се обаждаше два пъти седмично, вечер след работа, точно когато бях приключила с домакинството и смятах да се отпусна на дивана, да чета книга или да гледам телевизия. След разговора ни настроението ми обикновено се разваляше и ми костваше много усилия, за да се възстановя психически. За първи път чух за Нина (дори имената ни са еднакви), преди да се омъжа. По онова време бях силно влюбена в Стефан и изпадах в екстаз, когато той ми казваше: " Мила, толкова приличаш на майка ми, даже готвиш като нея. Решавайки, че думите му са ласкателство, бях искрено щастлива от сравнението. Вярвах, че щом си приличаме, годеникът ми ще се привърже по-силно към мен.

Прозрението настъпи в деня, в който се запознах с Нина. Дребната властна жена внимателно ме оглеждаше, кривейки устните си. След като обядвахме, тя изпрати сина си в другата стая и започна увлекателно да ми разказва в какво прекрасно семейство влизам, колко талантлив и необикновен е Стефан и как трябва да й бъда благодарна, че е готова да ме приеме в семейството си. Бях толкова притеснена, че едва осъзнавах какво ми говори. Най-важното беше, че Стефан е решил да се ожени за мен. Смути ме не друго, а фактът, че разбрах за бъдещата ни сватба от майка му, а не от самия него. Но това бяха дреболии в сравнение с главното - той ме обича и ще ме направи своя съпруга.

Сватбата мина и отмина. След като със съпруга ми заживяхме заедно, непрекъснато усещах невидимото присъствие на свекървата у дома. Ако Стефан ме хвалеше, последваше и неизбежното сравнение с майка му, а ако ме упрекваше - пак даваше нея за пример. По всички въпроси, преди да вземеше решение, трябваше да се консултира с мама. Свекърва ми никога не ругаеше, никога не каза и една лоша дума, но...! Веднъж седмично тя ни посещаваше. Внимателно огледаше къщата, обхождайки всеки ъгъл. Все едно беше инспектор от регионалната здравна инспекция. Затова в събота трябваше да ставам по-рано, за да се подготвя за пристигането й.

Виждайки някъде неизмита чаша или прах по мебелите, свекървата мълчаливо стискаше устни, а после започваше с дълъг монолог, че всеки живее по различен начин, но когато една жена не успее да се справи със задълженията си, е трудно да иска уважение от мъжа си. Нина се държеше така, че въпреки че не предизвикваше скандал, все пак успяваше да изрази недоволството си. След посещенията й и разговорите ни по телефона, се чувствах изтощена, без сили и без настроение.

Следва продължение: