С него работихме в една и съща фирма. Денис беше идол на всички жени - богат ерген и веселяга. Но мен не ме привличаше- именно защото, не пропусна нито една фуста. Освен това на външен вид ми изглеждаше малко вулгарно - мустакат, с мазен поглед. С една дума - отношенията ни не биха могли да се нарекат приятелски.

,,...Къса ми се сърцето, момиче! Като рана е вече — все кърви, кърви… От тая рана ще си умра. Грешна ли съм била, та мир от деца да не видя? Не съм ли осъм-вала над тях? Залъка си ли не съм давала? А сега вече не ме щат. Баща им ни остави в най-трудния момент. Те — и малки, и големи — нищо не разбират, но искат своето. Вдигнах ги. Но тогава останах сама. Ала живее ли се само? Срам не срам, презадомих се. Но оттогава децата ми се разсърдиха: излагала съм ги. И започнаха срещу мен…“

Хората се срещат, влюбват, женят се и накрая се разделят. Моята бивша съпруга е с 15 години по-млада от мен. Признавам честно, че именно това обстоятелство ме накара да я избера за майка на бъдещите си деца. За съжаление, любовният ни период се оказа много кратък.

Скъпа редакция, Ще ви разкажа моята история, а вие преценете дали е история за любов или за приятелство. Като студентка имах приятел – страхотно момче, с което ме запозна обща позната. Бързо се сближихме, защото установихме, че имаме много общи възгледи за живота и за хората.

И за двамата това е втори брак. От първия си брак мъжът ми има дъщеря, а аз - син. Отношенията ми с дъщеря му са отлични, децата ни са приятели и близо една година Оля живееше при нас, докато майка й беше болна. Разбирахме се много добре и понякога ми се струваше, че момиченцето винаги е живяло с нас. Оля е на 10 години, синът ми на 8, а общото ни дете на две.