Омъжена съм от пет години. Дълго време със съпруга ми се опитвахме да станем родители, но всичките ни опити удряха на камък. След поредица изследвания, лекарите установиха, че никога няма да стана майка.

Реджина Брет е журналист в Кливланд Плейн Дийлър, най-продавания вестник в Охайо. Два пъти е номинирана за награда Пулицър в категорията есе. Автор е на бестселъра Бог никога не спи на New York Times.

У нас е закон да се осъждат любовниците на женените мъже. Това е толкова лесно и приятно за собственото ви самочувствие да се ровите в чуждите животи. В края на краищата любовницата не пере чорапите на младия ви съпруг, не се притеснява за здравето му, нито пък му сервира вкусна вечеря.

Баба и дядо бяха женени повече от половин век и през целия си съвместен живот, от момента на тяхната първа среща, те играеха своята малка специална игра. Целта на играта им бе да изпишат думата „СТО“ на изненадващо място, което другият трябваше да я открие, пишат от pozitivnoto.info.

Вероятно много жени биха се познали в историята ми. В моя живот мъжете винаги са били черна точка. От баща ми до бившия ми съпруг в отношенията ми с тях цари пълен хаос. Колкото и да опитвах, каквито и старания да полагах, връзките ми удряха на камък. Първият бе Васил, вторият – Игнат, но ще спра с имената дотук, защото, ако започна да ги изреждам, ще стигна до последната буква на азбуката. Общото между тях бе, че след месеци, дори година връзка, вместо предложение за брак, за пореден път си тръгвах унизена.

Неприятното усещане ме преследва дълго време, но когато срещнах Слави, реших, че късметът най-накрая ме е сполетял. Той беше от онези мъже, които те карат да затаиш дъх: висок, тъмнокос, с леко набола брада. Повече от две години двамата бяхме неразделни. Слави познаваше родителите ми, играеше на табла с татко, шегуваха се по мъжки, а майка му ме учеше на тънкостите в приготвянето на домашен кекс, намеквайки, че скоро ще й стана снаха. Той знаеше какво ще кажа, предвиждаше реакциите и намеренията ми, което ме навеждаше на мисълта, че сме сродни души. Вечер, прегърнати в леглото, обмисляхме идеята да се оженим, обсъждахме колко деца ще имаме, къде ще живеем и как ще обзаведем семейното си жилище. Но за съжаление само мечти и любов не стигат. Първото често се разпилява, а второто не ни достига.