Преди няколко дни синът ми ме изненада с неприятната новина, че е решил да се ожени. По принцип всяка майка би се зарадвала на подобна вест, но не и аз. Пламен заяви, че бъдещата му съпруга е възрастна и много богата дама.

Вяра, свекърва ми, е от онези майки, които обожават синовете си. Неведнъж тя е споменавала, че за няма по-важен човек на този свят от сина й и, че го обича повече от дъщеря си.

Един ден ученикът попитал своя Учител:

Една вечер, докато приготвях семейната вечеря, дъщеря ми дойде в кухнята и ми подаде телефона: "Мамо, търсят те." Измих си ръцете и казах „Ало..." Думите ми увиснаха в пространството. От другата страна не последва никакъв отговор. Тъкмо да затворя, чух дълбока въздишка и: "Аз съм." Беше глас, който никога не бих забравила. Вкамених се и ръката ми някак сама затвори.

Час по-късно телефонът отново иззвъня и преди да успея и дума да продумам, тя каза: "Таня, не затваряй. Промених се. Вече не съм същата. Повярвай ми, ти ме познаваш..." Тя отчаяно хлипаше, а аз усетих как ме залива убийствена ярост. Развиках се: "Не те познавам, чуваш ли? И нищо не се е променило, само сега боли по-малко." Дойдох на себе си, когато усетих силните ръце на мъжа ми да ме раздрусват, а децата ме гледаха смаяно. Не им казах кой звъни, просто затворих.

След бурна нощ мъж води жена в мола. Тя е на видима възраст около 30 - красива, сексапилна, горда... Той е дребен, невзрачен, около 50-годишен, със златен часовник на ръката. Брачните им халки са еднакви, следователно са съпрузи. Жената си избира диамантено колие, слага си го на врата и започва да охка и пъшка от радост и възхищение. Мъжът бързо разбира намека й и плаща 3000 евро за скъпото бижу. Жената благодари и си тръгва.