По природа не съм лекомислена и влюбчива. Разведена съм отдавна, но причината за раздялата със съпруга ми не бе жена, а пиянството му. Прекалеше ли с алкохола, започваше да се заяжда и търси повод за скандал. Ако мълчах, се вбесяваше, отворех ли уста, ме пребиваше. Лошото бе, че го правеше пред децата, които трепереха от страх и ужас, че ще ме убие.

Едно писмо, в което авторката питаше читателите: дали любовта оправдава изневярата, ме разтърси. Не мога да дам съвет, защото съм затънала до шия в угризения. Направих го веднъж, на пияна глава, но махмурлукът от срама ме държи все още. Питам се и нямам отговор защо предадох съпруга си. Бях почтена и вярна, той ми имаше пълно доверие, а сега не мога да го гледам в очите – вече десет месеца. Ще променя имената, страхувам се и от сянката си. Предпочитам до края на живота си да живея в терзания, отколкото да го загубя.

С Даниел сме двойка от пет години. Мъж от класа е – представителен, успял, лесно може да свали всяка, която пожелае, а той избра мен. Ухажва ме не само с парите си. Маниерите и поведението му излъчват аристократизъм, които рядко се срещат по нашите географски ширини.

Седмица, след като ни запознаха общи приятели, ме покани в луксозен ресторант. Имах усещането, че съм на приемен изпит или на кастинг за участие в конкурс. Изучаваше ме, следеше как говоря, как се храня и боравя с приборите. Тогава разбрах какво е сценична треска. По погледа му разбирах, че ме одобрява, но не можех да скрия вълнението, а това му харесваше.

Още два пъти се виждахме по този начин, докато „издържа изпита“. Не ми го каза директно, а ми предложи приятелство. Имал нужда от такъв човек до себе си, жалко, че не ме бил срещнал преди години. Не разбрах подтекста на думите му, защото следващото изречение ме зашемети: „Другата седмица ще ходя по работа в Милано, искаш ли да дойдеш с мен?“

Бракът ми не винаги е бил идеален, с мъжа ми често се карахме, но това се случва в повечето семейства. Неотдавна обаче ми направи впечатление, че Сашо се държи агресивно с мен.

Казвам се Гергана, на 35 и израснах пълен сирак. Бях едва на осем години, когато родителите ми загинаха в катастрофа. След смъртта им ме приюти сестрата на татко.