Отиде ли си любовта, връщане назад няма.

Здравейте! Казвам се Сия и съм омъжена от пет години. Не мога да кажа, че съпругът ми е голямата ми любов. По-скоро изпитвах симпатия към него, а ме привличаше материалното му състояние. Вярвах, че бракът ми ще е стабилен, но с времето Калин започна да ми повишава глас, при това в присъствието на баща си. Намираше си различни поводи, за да се кара с мен. След всеки скандал се разстройвах и избухвах в сълзи. Колкото и да исках да изгладя отношенията ни, мъжът ми упорстваше и ставаше още по-груб.

Година по-късно забременях. Бях бременна в петия месец, когато разбрах, че Калин употребява наркотици. Опитах се да поговоря със семейството му, да им обясня, че ако не му помогнем, проблемът ще се задълбочи, но не срещнах подкрепа от тях. Те предпочитаха да се преструват, че всичко със сина им е наред. Седмица след като родих, съпругът ми заяви, че иска развод. Погледнах го в очите и ясно осъзнах, че ме мрази. Още на другия ден той се изнесе.

Сега живеем отделно, въпреки че официално нямаме развод. Калин не се интересува от детето и отказва да ми помага финансово. Отдава взех решение, че не искам такъв живот нито за себе си, нито за дъщеря си. Близките ми продължават да вярват, че задължително трябва да спася семейството си. Убеждават ме, че мъжът ми ме обича и му е нужно време, за да се пребори с пороците си. Аз обаче не съм уверена, че има смисъл в този брак. Отиде ли си любовта, връщане назад няма.