" Ти си добра жена, но вече си възрастна."

От ранно детство научих, че животът е изпълнен с предателства. Много от моите роднини и приятелки се сблъскаха с измама и изневяра. Преди баща ми да напусне мама, с ушите си чух как я обижда и ругае. Беше ужасно и въпреки че изминаха години, още не съм забравила тежкия спомен. Не знам защо, но имах някаква вътрешна увереност, че никога няма да изживея подобна драма. Със съпруга ми се оженихме за любов. Петър взимаше хубава заплата и се стараеше нищо да не липсва на семейството ни. Аз също работех и казано накратко - с любов и грижи заедно отгледахме сина ни. Изминаха няколко години и вече планувах как ще отпразнуваме сребърната си сватба, когато буквално за дни животът ми се преобърна. Веднъж, прибирайки се у дома, установих, че сме ограбени. Липсваха някои вещи на Петър, плюс новото му кожено яке и обувки.

Притеснена се обадих на мъжа си и го помолих веднага да се прибере. След като ме изслуша, той най-спокойно каза: " След малко си идвам, но ти не се обаждай в полицията." Докато чаках съпруга ми да се върне, проклинайки крадците, започнах да оглеждам апартамента за други щети. Внезапно ми направи впечатление, че липсват само мъжки вещи. В този момент вратата се отвори и Петър влезе. Разплакана се втурнах към него: " Скъпи, обрали са само теб." Той ме отблъсна леко и студено отговори: " Не са ме ограбили. Сам си събрах багажа. Влюбих се в друга... Ти си добра жена, но вече си възрастна." После се обърна и си тръгна. Известно време не можех да осъзная случващото се.

С болка разбрах, че съм била прекалено влюбена и щастлива, затова не съм прозряла истината. Бавно се приближих към огледалото. Оттам ме гледаше едра, неподдържана жена, с плътно прилепнали панталони, които дори не й стояха добре. В главата ми започна да назрява мисълта за самоубийство. Защо да продължавам мизерното си съществуване? Кой мъж би ме пожелал такава? Синът ми живее отделно, мама ще се разстрои, но пък има още една дъщеря. Тогава очите ми спряха върху бутилката бренди, която пазех за празника. Вдигнах шишето и отпих голяма глътка... Когато се събудих, главата ми болеше ужасно и не ми се живееше. Няколко месеца бях в ужасна депресия. Пиех денонощно, свалих почти 30 кг. Ако днес съм жива, това е благодарение на силната подкрепа на мама и сина ми. Да, преживях нещо ужасно, но въпреки това, животът продължава.