Аз му простих, но Бог - не

Днес съм на 25 години, а дъщеря ми е на 10. Много хора мислят, че сме сестри, но Вили е целият смисъл на живота ми и причината да съществувам. Родих я, когато бях на 15 години. По онова време биологичният й баща беше вече зрял човек и по принцип знаеше какво прави, докато аз едва миналата есен започнах да се превръщам в красива и привлекателна жена. Стефан идваше всеки ден да посреща сестра си пред училище, паркираше колата си на видно място, а ние със съученичките ми го наблюдавахме и въздишахме замечтано. Веднъж се почувствах зле и помолих да ме пуснат да се прибера по-рано. Когато ме видя да вървя, приклеквайки от болка, той ми предложи да ме закара до вкъщи. Краката ми не ме държаха, не бях сигурна, че ще се справя сама, затова се съгласих.

Така започна нашата любовна история. Всеки ден Стефан ме чакаше пред училище, а съученичките ми се изчервяваха от завист. Два месеца по-късно, вярвайки безусловно в любовта му, му подарих девствеността си. Разбира се, след това той побърза да изчезне. Раздялата ни ме доведе до психически срив. Успехът ми падна, учителите ме гледаха със съжаление, а момичетата се присмиваха над нещастието ми. Само майка ми не подозираше нищо. Постоянно се чувствах зле, първите признаци, че нещо не наред, бяха налице: гадене, нервност и липса на месечен цикъл. Когато по време на семейна вечеря повърнах върху леля, майка ми сякаш се събуди от дълбок сън и още на другата сутрин ме заведе на гинеколог.

Разбирайки, че съм бременна, тя ежедневно ме питаше кой ме е изнасилил. Най-накрая й признах, че всичко се случи с мое съгласие. Няма да ви описвам жестокия бой с колана, който ми остави белези по тялото и как директорката ме сочеше с пръст пред целия клас, натъртвайки шумно, че ако не искат да бъдат като мен, да мислят с главите си. Докато майка ми се възстановяваше от шока, единствено леля ме подкрепяше. Понякога през ума ми минаваха мисли за самоубийство, но нещо ме спираше. Дълбоко в себе си продължавах да вярвам, че все някой ден Стефан ще се върне и двамата ще се оженим. Ето защо не се съгласих да направя аборт. Майка ми обръщаше повече внимание, всъщност тя се срамуваше от дъщеря си - уличницата. Спрях да ходя на училище и напълно се изолирах от света.

Следва продължение: