Аз съм на 30, необвързана, и мисля, че няма да открия любовта

Растейки, родителите ми бяха пример за всичко, което смятах за правилно в отношенията. Оженили са се на 22, започнали са да имат деца няколко години по-късно и живеят щастливо заедно и досега, така че аз естествено смятах, че и моят живот ще премине така. Когато бях тийнейджър си представях, че ще съм женена най-късно до 25 години.

Има моменти, в които се чувствам ужасно, осъзнавайки че съм на 30 и дори не съм близо до възможността да имам партньор в живота. Ето ме, толкова съм "сингъл", че надали има толкова необвързан човек на света колкото мен. През повечето време факта не ме вълнува. Живея в голям град и моите приятели, които горе-долу са на една възраст като мен, също са несемейни и имаме страхотен, приказен, забавен, вълнуващ живот. Но тогава идват миговете на сривове, в които осъзнава, че съм на 30 и скоро няма да се омъжа, а аз с всеки изминал ден остарявам и остарявам. Не че не мисля, че е окей да намеря любовта на по-късен етап в живота си, но просто не знам кое е най-доброто за мен.

Но ето моята борба - аз съм изключително независим човек и ми харесва този начин на живот. Харесвам живота си такъв, какъвто е, да съм сама в апартамента си и да имам свободата да правя каквото си искам, когато го искам. Когато натискът около мен, хората около мен, обществото като цяло, започне да ми идва в повече, чувствам, че може би трябва да съм по-инициативна в запознанствата си и. За щастие, родителите ми не ме карат да създавам семейство, може би защото моите братя са женени и имат деца, които държат баба си и дядо си постоянно заети, а и защото са най-добрите родители, които някога бих могла да поискам да имам.

Така че да, има дни, в които се притеснявам, че ще остана стара мома, която пътува по света с други самотни дами. Но тогава си мисля, че това може би не е толкова ужасен начин на живот. Въпреки това съм основателно ужасена, че това ще бъде моят живот и след 30 години ще разбера, че може би не е това, което искам и трябваше да направя нещо по-скоро. Засега съм доволна, че съм сама, макар че имам едно дяволче на гърба ми, което ми напомня, че няма да ставам по-млада.

Източник и снимка: jenite.bg