Баща ми - алкохолик и насилник

От малка се стараех да бъда добра дъщеря, да нося отлични оценки и да имам примерни приятели. Надявах се, че майка ми ще оцени усилията, които полагам, а баща ми най-накрая ще спре да пие. Но чудото така и не случи. Тогава престанах да се надявам. Доколкото си спомням, баща ми беше вечно пиян. Идваше в нетрезво състояние да ме прибира от детската градина. По цяла нощ пиеше с приятелите си, а когато те си тръгваха, често забравяха вратата отворена. Бях на 10 години, когато заминахме с баща ми на почивка. Как е могла мама да ме пусне с алкохолик, винаги ще бъде загадка за мен. Баща ми не спря да пие през цялата почивка. По това време си водех дневник, в който детайлно описвах бащините изпълнения.

Когато го показах на мама, тя ми каза да го махна от нея и да не драматизирам излишно. Веднъж в пияно състояние баща ми ме доведе до истерия, опитвайки се да ме насили, и заради него направих опит за самоубийство. След като се наслади на зрелището, той си легна да спи, а на сутринта нищо не помнеше. Когато мама разбра за случилото се, каза, че съм развратница, която не може да се контролира. Цели двадесет години я умолявах да се разведе с него. Разведоха се, едва когато се отделих да живея самостоятелно. И ако тя избра да напусне този ад, мен умишлено ме хвърли в него, принуждавайки ме всеки ден да звъня на баща ми и периодично да го посещавам. А единственото, за което мечтаех, беше той да напусне завинаги живота ми. Въпреки всичко майка ми настояваше да простя на баща си, а когато й възразявах, че този човек ми отрови детството, тя започваше да крещи каква неблагодарница съм.

През цялото си детство се стараех да бъда добра дъщеря, да нося отлични оценки и да имам примерни приятели. Надявах се, че майка ми ще оцени усилията, които полагам, а баща ми най-накрая ще спре да пие. Но чудото така и не случи. Тогава престанах да се надявам. Станах лошата дъщеря, когато разбрах, че родителите ми просто си гледат живота. Аз също започнах да живея така, както на мен ми харесва. Баща ми пие - нека си пие. Майка ми живее в ад, но оправдава тиранина - нека страда. Мъчително се опитвах да разбера какво трябва да променя, за да прекратя този ужас. От ден на ден все повече затъвах и чувството за вина не спираше да ме измъчва. От години взимам успокоителни. Сега посещавам психолог. Понякога се сещам за баща ми, който вече живее сам и ми става мъчно за него. Но тогава си спомням, колко страшно детство имах и как пиян се търкаляше до блока. А кой съжали мен тогава?

Знаете ли, това ми помага...