Баща ми поиска втори шанс и аз му го дадох

Това, което си спомням за баща ми е, че ни напусна, когато бях малка. Независимо от ранната ми възраст, трудно преживях предателството му и оттогава не исках да го виждам. И ето че сега той стоеше пред мен и молеше да му дам нов шанс. Но дали имах смелост да го допусна отново в живота си?

Дъщеря ми Ралица току-що беше започнала да посещава детската градина, когато разбрах, че съм бременна за втори път. Не беше планирана бременност, но със съпруга ми много се зарадвахме на новината. И двамата искахме голямо семейство. Помня твърде добре собственото си детство. Татко и мама се разведоха, когато бях още малко дете. След раздялата им с баща ми се срещах редовно, докато един ден той просто не дойде. Няма да забравя как стоях с раницата си на гърба, напразно чакайки татко. Тогава си обещах, че никога повече няма да го допусна до себе си. Не трябваше да се разочаровам. Изминаха години и постепенно забравих за него.

Този човек не ми показа как се пише, не беше с мен през първия ми учебен ден, не ме научи да карам колело ... Той не знаеше нищо за мен. И ето че един ден, когато изпращах дъщеря си на детска градина, татко застана на пътя ми. Опита се да ме заговори, но не го изслушах. Бях шокирана и уплашена. Въпреки че не му обърнах внимание, няколко пъти седмично баща ми ме пресрещаше пред детската градина. Накрая не издържах и остро го попитах: " Какво искаш? Остави ме на спокойствие." Той си пое дъх и бавно отговори: " Прости ми. Не мога ли да те компенсирам? Теб и твоето момиченце?" Не повярвах на ушите си. Мислите нахлуха като ураган в главата ми. Какво целеше? Сърцето ми туптеше като полудяло. Разбира се, бих искала децата ми да имат дядо, но този човек ме нарани. У дома разказах всичко на съпруга си. Стефан поклати глава и каза: " Мисля, че трябва да му разкажеш как си се почувствала след предателството му. Може би след това ще се почувстваш по-добре и ще прецениш дали да му дадеш втори шанс."

Колкото и да ми беше трудно, реших да послушам мъжа си. Седмица по-късно намерих сили и застанах лице в лице с баща си. " Защо ме напусна?" - попитах го аз. " О, скъпа. Бях толкова незрял и глупав. Тираничната ми майка решаваше всичко, докато не навърших 20 години. Баща ми почина, когато бях на две. Майка ми не одобряваше нито едно момиче за мен. Щом навърших 25, се разбунтувах, срещнах майка ти и се ожених за нея. Но ми беше трудно да я обикна. Никога не съм се женил повторно и нямам други деца. През целия си живот избягвах да имам близки отношения." Изповедта на баща ми ме трогна и дълбоко в себе си почувствах, че съм готова да му простя. Разговорът ни продължи с часове и в крайна сметка му дадох още един шанс. В началото той се срещаше само с мен и Стефан, а после го допуснах и до дъщеря ми Ралица. Измина една година. Днес татко ни гостува често, а дъщеря ми Ралица го обожава. Убедена съм, че и синът ми ще го обикне, когато стане достатъчно голям. Явно можеш да станеш добър дядо, въпреки че си бил безнадежден баща.