Бедността не е порок, а изпитание

Родена съм в малко градче, в бедно семейство. От ранно детство се научих да живея в немотия. Красиви играчки, вкусни бонбони и нови обувки, каквито имаха приятелките ми, притежавах само в мечтите си. И въпреки че бях добра ученичка, трудно ме приеха да уча в университета в съседния град. Години наред се борех да оцелея и да докажа на колегите си, че и бедните имаме право на достойно съществуване. Какво ли не преживях: няколко пъти ме гонеха от квартирата, защото не можех да си платя наема навреме, зимата замръзвах от студ, тъй като нямах възможност да плащам тока. Когато завърших образованието си, се влюбих в Младен. Не след дълго се оженихме. И той като мен идваше от малък град и нямаше материална подкрепа от близките си.

Наехме си апартамент и започнахме здраво да се трудим. Но който е роден без късмет, не може да очаква много от съдбата. Криза във фирмата ни ме принуди да напусна работа. С една заплата трудно се живее, едва си плащахме наема и сметките, затова с мъжа ми взехме решение да се върнем в родния край. Там положението не беше по-цветущо. Мизерия, безработица, липса на условия за нормален живот. Настъпи период на глад и отчаяние. Пазарувах веднъж в седмицата и често оставахме дори без хляб. Оцелявахме, както можем.

Ако успеехме да припечелим малко пари, купувахме най-евтината храна - макарони, масло, брашно, ориз. Няколко месеца по-късно забременях и въпреки немотията, задържах бебето. Ден и нощ се молех на Бог нещо да се промени. И Той ме чу. Веднъж съпругът ми се прибра сияещ от радост. С нетърпение ми разказа, че е срещнал свой заможен приятел от университета, който му предложил работа. С времето животът ни се подобри. Неотдавна мъжът ми беше повишен и сега получава отлична заплата. Вече не гладуваме. Щастието не е в парите, а в умението да съхраните любовта си в тежки и трудни времена.