Благодарността на една дъщеря

Неотдавна станах свидетел как две деца от добри семейства се караха чия майка е по-добра. Наблюдавайки спора им, се сетих за моята приятелка Веска, която заради собствената си майка е попаднала в сиропиталище. Оказва се, че любовта към майката не се влияе от мястото, в което си израснал, независимо дали става дума за богато, проспериращо семейство, където всички те обичат и ценят, или за сиропиталище, където някои деца дори не си спомнят лицата на родителите си. Въпреки това мнозина от тях никога няма да позволят да се каже нещо лошо за майките им. Майките са техният идеал. Преди да бъде изоставена в приюта, Веска е живеела със старата си баба и майка алкохоличка. Семейството било много бедно и се издържало единствено от пенсията на бабата и детските надбавки. За съжаление и тези мизерни трохи, майка й харчела за алкохол. Когато старицата починала, в дома им настъпил истински ад.

Веска била оставена да се грижи сама за себе си.

Добра ученичка и умно дете, тя чудесно осъзнавала, че няма на кого да разчита в живота. Социалните работници, които станали чести гости в къщата им, постоянно заплашвали майка й, че ще я лишат от родителски права. Пияната жена обещавала, че всичко ще се оправи, но напразно. Отношенията между майка и дъщеря били далеч от идеални. Веска се стараела да не пречи на нея и дружките й, и обикновено се затваряла в стаята си да учи. Но когато веднъж един от пияните гости се опитал да я изнасили, тя не издържала и се оплакала на майка си. В резултат на жалбата, се оказала гола и боса на улицата. Вероятно би замръзнала от студ, ако съседите не бяха забелязали случайно малката фигура, която лежала на скамейката. Малко по-късно приятелката ми била закарана в болницата с тежки измръзвания. Станало дори въпрос за частична ампутация на крайниците, но й се разминало. От болницата социалните служби изпратили Веска в сиропиталище, а майка й лишили от родителски права.

Още първия ден, Веска нападнала някакво дете, защото нарекло майка й с лоша дума.

Днес приятелката ми е на двадесет и три. За разлика от повечето възпитаници на детския дом, тя все още не е омъжена. Първо, не е намерила своята сродна душа. Второ, защото иска да завърши висшето си образование. Напускайки сиропиталището, Веска не таи омраза към майка си. Напротив, много искаше да я види и да пробва да се сближат. За съжаление това се оказа невъзможно. Две години след като са я лишили от родителски права, майка и починала от пневмония. С големи усилия приятелката ми намери занемарения й гроб, за който никой досега не се е грижил. С първата си заплата тя поръча надгробна плоча, макар и скромна. Действията й бяха продиктувани от чисто сърце - благодарност от дъщерята към майката, затова, че я родила. А дали е била добър родител или лош, това дори не й мина през ум. В крайна сметка за децата майките са святи.