"Благодарността" на най-добрата ми приятелка

С Петя израснахме заедно от деца. Двете бяхме неразделни в детската градина, а в училище стояхме на един чин. Обичахме се като сестри и нямахме тайни една от друга. Дори когато след време се преместих да уча в друг град, приятелството ни не прекъсна. Няколко години по-късно приятелката ми преживя много тежък период. Годеникът й я напусна, загуби работата си, а и имаше заеми в банката. В този труден момент на помощ й се притекох аз. Всеки месец й изпращах голяма част от заплатата си, купувах й дрехи, подкрепях я психически. Благодарение на мен Петя се запозна с Наско, който след време стана неин съпруг.

Изминаха три години. Наскоро майка ми се разболя и се налагаше спешно да я оперират в чужбина. Събрах всичките си спестявания, но парите не ми достигнаха. Тъй като семейството на Петя материално е много добре, реших да я помоля да ми даде заем. За моя огромна изненада, тя не само че ми отказа, а и се развика, че поддържам връзка с нея само заради парите на съпруга й. После каза повече да не я търся и гневно затвори телефона. На другия ден видях, че ме изтрила от Фейсбук и ми е блокирала номера. Жалко е, че толкова бързо забрави кой й помагаше в трудните периоди, когато нямаше с какво да си плати сметките. Ето как ми се отблагодарява, че години наред бях най-добрата й приятелка.